Сайлъс тръгва с непохватна засилка и запраща топката директно в улея. След него хвърля Роузи, а после и аз. Успявам да съборя три кегли, с което не пропускам да натрия носа на Сайлъс. Той си поръчва халба бира, от която отпива след всеки пореден неуспешен опит. После на телевизионните екрани се появява текстът на песента и цялата зала се опитва да пее заедно с бандата. За пръв път от безкрайно много време почти не мисля за лов, сякаш самата мисъл, подплашена от ярките розови светлини, се е свряла някъде в дъното на съзнанието ми, където се спотайва, дебнеща, но мълчалива.
— Забавляваш ли се? — пита Роузи със загрижен вид: напоследък все така ме гледа.
— Да, забавлявам се — усмихвам се аз. — Но недей да казваш на Сайлъс, че съвсем ще се впрегне.
— Така си мислиш — прекъсва ме Сайлъс с триумфираща усмивка. — Току-що направих спеър12, скъпи дами.
— Сега ще ти покажа как става — отвръща Роузи, изплезва му се и отива да си вземе топката от машината.
От съседната писта еква смях, когато един от младите мъже хвърля топката между краката си и тя поема бавно по пътеката, въртейки се около оста си. Неколцина от тях зяпат сестра ми. Особено един, който е по-висок от другите, с паднала над очите тъмнокестенява коса и стройно тяло. С една дума, оттук виждам, че е красив въпреки всички примигващи светлини и разсейващи звуци. Изпитвам едновременно завист и покровителствено чувство към Роузи, докато той мести поглед между нея и Сайлъс. Вероятно се опитва да отгатне дали не са гаджета. Засмивам се безмълвно при тази мисъл и присвивам око, за да огледам по-добре приятелите му. Те всички са доста привлекателни, с модни прически като на рок звезди и стилно облечени.
Момент. Сърцето ми забива ускорено, докато отивам към пътеката, за да хвърля на свой ред. Действително ли съм видяла това, което ми се стори? Затварям за миг окото си, за да се отърся от проблясващите светлини. Отзад Роузи ме насърчава от мястото си. Високият мъж от съседната писта се кани да хвърля едновременно с мен. Задържам топката и го изчаквам. Звуците от залата заглъхват. Съзнанието ми се избистря, окото ми се присвива, светлините наоколо помръкват. Мъжът изнася ръката си напред и освобождава топката, която полита с грохот към кеглите. И я виждам — ясно очертана черна стрела, изобразена върху избледняла рисунка на камбана. В следващия момент тя изчезва, скрита под широката верижка на часовника му.
— Хайде, Лет, хвърляй! — чувам Сайлъс да вика, когато звуците в залата се съживяват.
Запращам вяло топката по пътеката и се обръщам към сестра ми и Сайлъс, без дори да погледна накъде отива.
Няма нужда да казвам нищо. Те ме виждат и лицата им посърват. Преструвам се, че зяпам към снекбара, за да огледам добре всеки от мъжете. Фенриси, всички до един. Някои са с дълги ръкави, така че не мога да зърна знаците на глутниците им, но съм сигурна. Била съм толкова глупава — явно шумът и светлините са ме разсеяли. През цялото време сме се намирали на метри от зверовете.
Вълци, казвам само с устни на Сайлъс и Роузи, докато се връщам на мястото си. Сайлъс стисва зъби и кимва, без да ги погледне, а Роузи извръща лице натам. В следващия момент се усмихва сладко, вероятно срещнала очите на някой от мъжете.
Сайлъс и Роузи се споглеждат и помежду им прехвърча негласна споделена тъга. Те са искали да се позабавляват тази вечер и си мислят, че съм неспособна да ги разбера. Но целта ни е преди всичко.
— Изкарайте ги на паркинга. Аз ще чакам там — казва бързо Сайлъс.
Той става и се преобува така, че да привлече внимание. После прекосява леопардовия мокет и излиза навън. Високият фенрис го наблюдава как си тръгва, след което с уж небрежен вид се обръща към сестра ми и мен, следи всяко наше движение, дебне, жадува. Поглеждам многозначително Роузи.
— Аз ли? — пита тя.
Какво си мисли, аз ли да ги омайвам, след като вече са ме видели с шантавата превръзка на окото и огромния белег? Как не. Тя вижда, че не й отговарям, се изправя. Издиша полека, като актьор, който се готви да излезе на сцена, после се усмихва, отмята коса и изприпква на пръсти да вземе розовата си топка. Когато хвърля, се навежда ниско, превивайки гръб, при което всички извивки на тялото й се открояват на фона на зелените неонови светлини с форма на детелини13. Фенрисите я гледат похотливо. У мен отново започва да се надига ревност, но бързо я потискам.
— Добро хвърляне — казва високият и смигва на Роузи, докато тя се връща на мястото си.
12
Spare — в боулинга; събаряне на всички кегли с два последователни удара (англ.). — Б.пр.