— Защо не, по дяволите? Благодаря ви. Изненадата е чудесна. — Микробусът спря. — А как ще сме сигурни, че наистина спи?
— Погъделичкайте го. Ако се засмее — беж да ви няма!
Под обувките си усети линолеум. Стъпките им кънтяха в хладното просторно помещение. От далечния му край се излъчваше топлина.
До ушите и достигна шум от влачене, няколко души мъкнеха нещо тежко. Насочвана от ръката на Долархайд, Реба скоро усети, че се намира в ъгъла на стаята. Животното бе пред нея, надушваше миризмата му.
— Тук горе, внимателно! — разнесе се глас. — А сега пускайте! Да оставим ли носилката, доктор Уорфийлд?
— Да. Увийте възглавницата в една от зелените кърпи и му я подложете под главата. Като приключим, ще изпратя Джон да ви повика.
Отдалечаващи се стъпки. Реба чакаше Долархайд да каже нещо, но той мълчеше.
— Той е тук, нали? — попита тя.
— Да — отвърна Долархайд. — Десетина души го донесоха в платнена носилка. Голям е. Три метра. Доктор Уорфийлд му преслушва сърцето. Сега гледа под клепачите му. Ето го.
Тяло на човек пред, нея, приглушило останалите шумове.
— Доктор Уорфийлд, това е Реба МакКлейн — представи ги Долархайд.
Тя протегна ръка. Пое я широка топла длан.
— Благодаря за поканата — рече. — Много мило.
— Радвам се, че дойдохте — каза докторът. — Така денят ми ще бъде пълен. Благодарни сме за филмчето.
Съдейки по гласа, Реба определи доктор Уорфийлд като мъж на средна възраст, образован, чернокож, от Вирджиния.
— Малко ще почакаме — продължи той. — Трябва да диша равномерно и пулсът му да е нормален, преди да се заеме с него доктор Хаслър. Ей го там, слага си огледалцето на главата. Между нас казано, то служи само да придържа перуката му. Елате да ви запозная. Господин Долархайд?
— Вървете, вървете.
Реба протегна ръка по посока на Долархайд. След известно закъснение усети лекото му потупване. Дланта му беше потна. Доктор Уорфийлд хвана китката и и бавно я поведе.
— Спи като къпан. Имате ли някаква представа за… — Той неуверено млъкна, после добави: — Мога подробно да ви го опиша.
— Помня само картинки, които съм разглеждала като дете — отвърна Реба. — Но съм виждала пума.
— Тигърът е като голяма пума — обясни докторът. — Има по-широк гръден кош, по-едра глава и по-развита мускулатура. Този тук е бенгалски мъжкар, четиригодишен, дълъг около три метра и трийсет сантиметра от носа до върха на опашката. Тежи триста и седемдесет кила, лежи на дясната си страна, а над него светят няколко силни крушки.
— Усещам топлината им.
— Страшно е красив, на черни и оранжеви ивици. Оранжевото е толкова наситено, че дори въздухът наоколо е с този цвят. — Доктор Уорфийлд изведнъж млъкна, вероятно усетил, че да се говори за цветове на слепец е жестоко. Хвърли и колеблив поглед и добави: — Намира се на около два метра от вас, долавяте ли миризмата му?
— Да.
— Може би господин Долархайд ви е разказал какво се случи. Някакъв злосторник решил да го подразни и пъхнал градинарска вила през решетката. А тигърът отхапал един от стоманените и зъби, представяте ли си? Готов ли сте, доктор Хаслър?
— Всичко е наред — отвърна друг мъжки глас. — Ще изчакаме още минута-две и започваме.
Уорфийлд представи зъболекаря на Реба.
— Вие сте първата приятна изненада, която ми прави Франк Уорфийлд — каза галантно Хаслър и тикна в ръката и някакво парче метал. — Тежичък е, нали? Това е резец, изцяло златен. Преди няколко дни почистих зъба и му взех мярка. А днес ще му сложим тази коронка. Можех да я направя и бяла, разбира се, но така ще е далеч по-забавно. Доктор Уорфийлд би казал, че никога не пропускам възможността да се поизфукам. Не ми позволява обаче да си окача реклама на клетката, защото не зачита хорските чувства.
— Колко е хубав! — възкликна Реба, като опипа внимателно извивките на зъба с чувствителните си пръсти. Слухът и доляваше дълбокото и равно дишане на животното.
— Хлапаците ще се стреснат, когато се прозее — продължи Хаслър. — В същото време едва ли ще съблазни крадците. А сега да се позабавляваме. Не се боите, нали? Вашият мускулест кавалер не ни изпуска от очи. Нали не ви кара насила да го пипате?
— Не, не! Искам да го пипна — рече Реба.
— Лежи с гръб към нас — зае се да обяснява доктор Уорфийлд. — Намира се на около метър от вас върху маса, която стига приблизително до кръста ви. Деснячка сте, нали? Ето какво ще направим тогава. Ще ви сложа лявата ръка на ръба на масата, а с дясната ще можете да го опипате. Спокойно, аз съм до вас.