Включен към един от телефоните на „Гейтуей“, този апарат за секунди изстреля копия от ведомостта до Секцията за идентификация на ФБР във Вашингтон и Отдела за автомобилна регистрация на щата Мисури.
Във Вашингтон имената на служителите щяха да влязат в компютъра, съхраняващ пръстовите отпечатъци както на обикновени граждани, така и на престъпници. За по-бърза обработка служителите на „Бейдър“, издържали проверката за сигурност, бяха отбелязани с кръстчета. Отделът за автомобилна регистрация щеше да се заеме с проверката на всички собственици на микробуси. В цялата операция бяха ангажирани само четирима служители — шефът на „Личен състав“ Фиск, секретарката му, Дандридж от „Бейдър Кемикъл“ и главният счетоводител на „Гейтуей“. 3а свикването на тази късна среща в лабораторията не бяха използвани телефони. Всеки от участниците в нея беше посетен в дома му от полицейски служители и спокойно му бе обяснено за какво става дума. („Оглеждайте ги хубаво, преди да им кажете за какво ви трябват — нареди Крофорд. — И не им позволявайте да се обаждат на когото и да било. Подобни новини се разпространяват светкавично.“)
Надяваха се, че ще го открият бързо благодарение на отпечатъците от зъби. Но никой от четиримата повикани служители не беше ги виждал. Греъм гледаше дългите коридори, осветени единствено от червените лампи над изходите. Най-сетне се чувстваше добре. Какво друго биха могли да свършат тази нощ?
Крофорд нареди да докарат със самолет жената от Бруклинския музей госпожица Харпър веднага щом бъде в състояние да пътува. Това сигурно щеше да стане сутринта. Полицията на Сейнт Луис разполагаше с удобен за наблюдение микробус, тя би могла да се настани в него и да гледа лицата на пристигащите служители.
Ако не успееха да свършат тази нощ, всички следи от операцията трябваше да бъдат заличели преди началото на работното време. Греъм не хранеше илюзии и знаеше, че ще имат истински късмет, ако успеят да работят цял ден, преди слуховете да са плъзнали из „Гейтуей“. Дракона щеше да е нащрек за нещо подозрително. Щеше да отлети.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Идеята за късна вечеря с Ралф Манди изглеждаше добра. Реба МакКлейн съзнаваше, че все някога трябва да му обясни всичко, а тя не обичаше да бави.
Всъщност Манди вероятно се досети за какво ще стане въпрос, след настояването и да си поделят разноските за вечерята. Каза му го в колата на път за вкъщи. Каза, че нищо особено не се е случило, че с него и е приятно и иска да си останат приятели, но в момента е ангажирана с друг мъж. Може да се е засегнал, но несъмнено е изпитал и нещо като облекчение. Такъв си му е нравът, помисли си тя.
Не пожела да влезе, когато спряха пред жилището и. Поиска да я целуне за лека нощ и тя с готовност вдигна лице. Той и помогна да слезе от колата и и подаде ключовете, после изчака да влезе и да заключи отвътре. Когато се обърна да си върви, Долархайд го простреля с един куршум в гърлото и два в гърдите. Снабденият със заглушител пистолет изпука тихо, сякаш някой в далечината палеше мотор на скутер.
Вдигна с лекота тялото на Манди, отнесе го между храсталаците и стената на къщата и го остави там.
Сякаш нещо го прониза, когато видя как се целуват, после болката отлетя завинаги. Все още изглеждаше съвсем като Франсис Долархайд, Дракона бе добър актьор и играеше безупречно ролята на Долархайд.
Когато на входа се позвъни, Реба МакКлейн си миеше лицето. Звънна четири пъти, преди тя да стигне до вратата. Докосна веригата, но не я откачи.
— Кой е?
— Франсис Долархайд.
Тя открехна вратата, все още, без да сваля веригата.
— Повторете, моля.
— Аз съм, Долархайд. Разбра, че наистина е той, и свали веригата. Не обичаше изненадите.
— Нали каза, че ще ми се обадиш, Д.?
— Щях да го сторя, но се случи нещо важно. — Той пристъпи навътре и притисна към лицето и парче плат, напоено с хлороформ.
Улицата беше пуста. Повечето от къщите бяха тъмни. Вдигна я и я понесе към микробуса. Краката на Ралф Манди стърчаха от храсталака. Долархайд не му обърна внимание. Тя се пробуди по време на пътуването. Беше легнала на една страна с лице в прашния мокет. Трансмисията на микробуса свиреше високо в ушите и.
Опита да вдигне ръце към лицето си, гърдите и се притиснаха болезнено към пода. Китките и се оказаха вързани.
Опипа ги с лице. От лактите надолу бяха омотани с нещо като ивици мек плат. Краката и от колената надолу бяха вързани по същия начин. Устата и също бе запушена с парцал.