Спрингфийлд извади рулетка и измери височината, на която беше монтиран електромерът.
Разполагаше със сведения за всички съседи на Лийдс. За Парсънс знаеше, че е преждевременно пенсиониран пощенски служител, изпратен на почивка по настояване на прекия му началник. Мотивацията била лаконична и ясна — „нарастваща разсеяност“. Сведенията на Спрингфийлд включваха и някои клюки. Според съседите съпругата на Парсънс почти непрекъснато гостувала на сестра си в Мейкън, а синът му не се вестявал никакъв.
— Господин Парсънс! — подвикна Спрингфийлд.
Парсънс опря мотиката си на стената на къщата и се приближи до оградата. Беше обут в сандали и бели чорапи. Пръстите на чорапите бяха оплескани с кал и трева. Лицето му беше ярко розово. Атеросклероза, помисли Греъм. Вече си е взел сутрешното хапче.
— Да?
— Искаме да поговорим с вас, господин Парсънс — рече Спрингфийлд. — Надяваме се да ни помогнете.
— От електроснабдяването ли сте?
— Не. Аз съм Бъди Спрингфийлд от полицейското управление на Атланта.
— Значи идвате за убийството. Вече казах на един ваш колега, че по това време ние с жена ми бяхме в Мейкън.
— Знам, господин Парсънс. Искахме да ви попитаме за електромера. Той…
— Ако онзи инкасатор ви е казал, че съм извършил нещо нередно, той е…
— Не, не, господин Парсънс. Искам да ви питам дали през миналата седмица не сте забелязали някой непознат да се навърта около апарата?
— Не.
— Сигурен ли сте? Казали сте на Хойт Луис, че някой е взел данните от електромера ви преди него.
— Точно така. И крайно време беше. Държа на думите си и Комисията за обществени услуги скоро ще разполага с подробната ми жалба по този въпрос.
— Ясно, сър. Убеден съм, че там ще направят необходимото. А кой взе данните от електромера ви?
— Не беше случаен човек. Мисля, че беше от електроснабдяването.
— Как разбрахте? — Ами, приличаше на инкасатор.
— С какво беше облечен?
— С каквото са облечени всички инкасатори. Някакви кафяви дрехи и шапка.
— Видяхте ли лицето му?
— Не си спомням. Зърнах го от кухненския прозорец. Исках да поговоря с него, но докато си сложа халата и изляза, той вече си беше отишъл.
— С кола ли беше?
— Не си спомням. Но какво става, защо питате?
— Проверяваме всички, които са се навъртали тук миналата седмица. Наистина е важно, господин Парсънс. Затова ви моля да си спомните всичко, дори най-дребната подробност.
— Значи е във връзка с убийството. Все още не сте арестували никого, нали?
— Не сме.
— Снощи наблюдавах, улицата и установих, че по нея цели петнайсет минути не мина никаква патрулна кола! Това, което стана с Лийдс, е наистина ужасно! Жена ми не е на себе си, а аз се питам кой ли ще е този луд, дето ще купи къщата им. Вчера гледах, че около нея се навъртат разни негри. На няколко пъти се оплаквах от децата на Лийдс, знаете… Но сега си мисля, че не бяха лоши деца. Разбира се, той не се вслуша в съветите, които му давах за зелената площ. От Министерството на земеделието изпращат безплатно някои наистина полезни брошури за борбата с някои досадни плевели. Накрая взех, че му ги пуснах в кутията. Миризмата на дивия лук направо ме задушаваше, особено след окосяване.
— Господин Парсънс, кога точно видяхте човека край електромера си? — прекъсна го Спрингфийлд.
— Не съм сигурен, опитвам да си спомня…
— Горе-долу по кое време на деня? Сутрин, следобед, вечер?
— Зная на какво се дели денят, не е нужно да изброявате! Май беше следобед… Не помня.
Спрингфийлд потърка врата си.
— Моля да ме извините, господин Парсънс, но по този въпрос трябва да имам пълна яснота. Бихте ли ни завели в кухнята да ни покажете откъде точно сте го видели?
— Покажете ми служебните си документи. И двамата.
В къщата цареше сумрак и тишина. Полирани повърхности, застоял въздух. Подредено като в аптека. Отчаяният порядък на възрастна двойка, която съзнава, че животът започва да им се изплъзва.
Греъм предпочиташе да бе останал навън. Беше убеден, че чекмеджетата на скриновете са пълни със сребърни прибори, излъскани до блясък, но със засъхнали яйца между зъбците на вилиците.
Престани. Сега най-важното е да изцедим докрай стария глупав!
От прозореца над кухненския умивалник се виждаше добре целият заден двор.
— Ето, оттук го видях — махна с ръка Парсънс. — Доволни ли сте? Оттук се вижда всичко. Не съм разговарял с него, не помня как изглеждаше. А сега ще ви помоля да ме извините, ако това е всичко. Имам много работа.
Греъм проговори за пръв път от началото на срещата.
— Казахте, че сте отишли да си облечете халата, а когато сте се върнали, той вече си бил отишъл, нали? — попита той. — Значи не сте бил облечен, господин Парсънс.