Човекът, лишил от живот семействата Лийдс и Джейкъби, безспорно бе открил нещо в тях, което го е привлякло и подтикнало към престъплението. Може би ги е познавал (и Греъм тайно се надяваше това да е така), а може би не. В едно обаче беше дълбоко убеден — преди кървавата драма убиецът е избрал своите жертви по някакви свои критерии. Избрал ги е, защото нещо в тях го е привлякло. И това нещо без съмнение бе свързано с жените. Но какво бе то? При извършването на двете престъпления съществуваха и известни различия.
Едуард Джейкъби е бил застрелян, докато слизал по стълбите с фенерче в ръка — вероятно събуден от някакъв шум. Госпожа Джейкъби и децата и били простреляни в главата, а госпожа Лийдс — в коремната област. Всички изстрели бяха произведени от един и същ деветмилиметров автоматичен пистолет. В раните бяха открити стоманени прашинки от ръчно направен заглушител, по гилзите липсваха отпечатъци от пръсти.
Ножът е бил използван като оръжие единствено при убийството на Чарлс Лийдс, Според доктор Кинси той е бил с тясно острие и добре наточен, вероятно предназначен за транжиране на месо.
Разлика имаше и в начините на проникване в къщите. При Джейкъби бе разбита задната врата, докато при Лийдс бе използван елмаз.
Следствените снимки в Бърмингам показваха много по-малко кръв от тези в Атланта, но и в спалнята на Джейкъби бяха открити кървави петна по тапетите, на височина 50–60 сантиметра от пода. А това означаваше, че и в Бърмингам убиецът е имал нужда от публика. Бирмингамските полицаи бяха проверили най-старателно труповете за оставени отпечатъци, дори и ноктите. Не бяха намерили нищо. Погребението в Бърмингам през летните месеци със сигурност бе заличило отпечатъци от рода на тези, открити върху едно от децата на Лийдс. И на двете местопрестъплениия бяха открити еднакви руси косми, слюнка и сперма.
Греъм облегна снимките на двете усмихнати семейства на седалката пред себе си и дълго ги наблюдава, несмущаван от нищо в притихналия салон на самолета.
Какво бе привлякло убиеца именно към тях! Много му се искаше да вярва, че съществува общ фактор и той скоро ще го открие.
В противен случай щеше да прави огледи в нови къщи и да търси онова, което Зъбльото е благоволил да му остави.
Греъм получи инструкции от бюрото на ФБР в Бърмингам, а след това позвъни в полицията да съобщи за пристигането си. Климатичната инсталация на малката кола, която взе под наем, беше повредена и пръскаше ситни водни капчици по ръцете му.
Най-напред отиде на Денисън авеню, в кантората на „Недвижими имоти «Гийхан»“. Висок и плешив, Гийхан се втурна по тюркоазения мокет да го посрещне. При вида на служебната карта на Греъм усмивката му моментално се стопи. Греъм лаконично му поиска ключа от къщата на Джейкъби.
— Днес ще има ли там униформени ченгета? — попита посредникът с ръка на плешивото си теме.
— Не знам.
— Дано не ходят, че следобед ще я показвам на двама клиенти. Къщата е хубава. Като я видят, хората обикновено забравят за другото. В четвъртък я показах на двойка заможни пенсионери от Дулът, които изгаряха от желание да се заселят в Слънчевия пояс8.
Тъкмо започнахме да уточняваме ипотеката (човекът беше готов да плати една трета в брой, представяте ли си!) и отпред спря патрулна кола. Къщата се напълни с ченгета. Клиентите проявиха любопитство, а онези изведнъж се оказаха страшно словоохотливи. Доблестните блюстители на закона дори организираха оглед на местопрестъплението — показаха им кой къде е бил убит, всичко! После, естествено, „сбогом Гийхан, много бяхте любезен“. Опитах се да им обясня какви мерки за сигурност сме взели, но те изобщо не искаха да слушат. Едва успяха да се натоварят в лимузината си, така им бяха омекнали краката.
— Някой самотен мъж да се е интересувал от къщата?
— При мен не, но тя е в още няколко списъка за продажби. Обаче едва ли. Дълго време полицията не даваше да започнем пребоядисването. Приключихме едва миналия вторник. Двоен слой латекс, на места дори троен. Отвън все още работим. Ще стане като за изложба!
— Но как е възможно да я обявите за продан, преди да са приключили юридическите формалности? — учуди се Греъм.
— Не ми е позволено да сключа сделката дотогава, но нищо не ми пречи да съм готов за нея, нали? Мога да настаня нови обитатели и с протокол за продажба, без нотариален акт. Нещо трябва да правя, защото лихвите се трупат ден и нощ, дори когато спя…
— Кой е изпълнител на завещанието на господин Джейкъби?
— Байрън Меткаф от фирмата „Меткаф и Барнс“. Колко време ще останете там?
8
Така наричат в САЩ южните и югозападните щати, отличаващи се с топъл климат и икономически растеж. — Б. пр.