Словото никога не е достоверно отражение на начина, по който човек се изразява писмено. Говорът на Долархайд бе напрегнат и разпокъсан от действителни и мними недостатъци, вероятно по тази причина разликата между него и писменото му изразяване бе стряскаща. Въпреки това имаше чувството, че едва ли ще съумее да изрази върху хартия най-важното, което го вълнуваше. Имаше нужда от доктор Лектър. Имаше нужда от осъществяването на по-интимен контакт, преди да сподели най-важното.
Но как да го направи? Извади кутията с изрезките за доктор Лектър и още веднъж ги изчете.
След това прочете това, което бе написал, и то му се стори прекалено стеснително. Написа го отново. Подписа се отдолу с името „Ненаситен поклонник“. Замисли се над подписа, после решително вирна брадичка. Разбира се, че беше ненаситен поклонник!
Пъхна облечения в ръкавица палец в устата си, измъкна ченето и го сложи върху масата. Зъбите бяха нормални — бели и равни, но розовата горна част, направена от акрил, беше с доста необичайна форма, тъй като отговаряше на извивките и пукнатините в челюстта му. Към нея бе прикрепена протеза от мека пластмаса с обтуратор в горния край. Тя запушваше при говор мекото му небце.
От чекмеджето на писалището извади малка кутийка. В нея имаше още едно чене. Горната му част беше абсолютно същата, само меката протеза липсваше. Между кривите зъби имаше тъмни петна, от които се излъчваше неприятна миризма. Бяха идентични със зъбите на баба му, лежащи в изсъхналата чаша на долния етаж.
Ноздрите на Долархайд потръпнаха от миризмата. Разтвори хлътналата си усмивка и напъха ченето, навлажни с език кривите зъби. Прегъна писмото на мястото за подписа и здраво го захапа. Когато го разгърна отново, на мястото на подписа се беше очертала овална захапка. Това бе нотариалната му заверка, разрешително за работа, изпъстрено с петънца стара кръв.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
В пет часа адвокатът Байрън Меткаф свали вратовръзката си, наля си питие и качи крака на бюрото.
— Сигурен ли сте, че не искате да пийнете? — попита той.
— Друг път — отвърна Греъм, заел се да почисти ръкавите си от репеи и изпълнен с чувство на благодарност към климатичната инсталация.
— Не познавах отблизо семейство Джейкъби — рече Меткаф. — Преместиха се да живеят тук едва преди три месеца. Един-два пъти сме се отбивали с жена ми на чашка. Малко след заселването си тук Ед Джейкъби дойде при мен да направи ново завещание. Така се запознахме.
— Но вие сте изпълнителят на завещанието му, нали?
— Да. Първоначално беше посочил жена си, но после реши да прехвърли правата върху мен, в случай че тя почине или не бъде в състояние да го изпълни. Има брат във Филаделфия, но доколкото ми е известно, не са поддържали близки отношения.
— Вие сте бил помощник районен прокурор, нали?
— Да, между 1968 и 1972 година. През седемдесет и втора се кандидатирах за областен прокурор и за малко не спечелих. Но сега не съжалявам за това.
— Какво мислите за случилото се тук, господин Меткаф?
— Първата ми мисъл беше за Джоузеф Яблонски, профсъюзния лидер.
Греъм кимна.
— Мотивирано престъпление, борба за власт, маскирана като нападение на ненормален престъпник. Двамата с Джери Естридж от Областната прокуратура внимателно проверихме документите на Ед Джейкъби. Но не открихме нищо. Никой не е спечелил от смъртта му. Получавал е добра заплата, няколко патентовани изобретения са му носили добри дивиденти, но е харчел всичко. Жена му е трябвало да го наследи, с изключение на малко земя в Калифорния, завещана на децата му и техните наследници. Синът от първия брак е подсигурен с прилична сума, която ще му стигне да завърши колежа си след три години. Той пак ще си е в първи курс, ако питате мен.
— Найлс Джейкъби.
— Да. Ед много се тревожеше за него. Живее с майка си в Калифорния, бил е в поправителен дом поради кражба. Доколкото ми е известно, майката е наркоманка. Миналата година Ед отишъл да го прибере. Довел го в Бърмингам и го записал в колежа „Бардуел“. Направил всичко възможно да го задържи в дома си, но хлапакът тормозел другите деца и бил неприятен на всички. Госпожа Джейкъби го търпяла известно време, но в крайна сметка го изпратила в пансион.
— Къде е бил?
— В нощта на двайсет и осми юни ли? — Меткаф спря тежък поглед върху Греъм. — Полицията вече си зададе този въпрос, аз също. Бил е на кино, след това се прибрал в пансиона, това е доказано. А и кръвната му група е нула. Господин Греъм, след половин час трябва да взема жена си. Ако искате, утре пак можем да поговорим. Ще ми кажете с какво мога да ви помогна.