— Ще успееш — успокои го Крофорд. — Вече стигнахме.
От канапето в кабинета на Зелър им се усмихваше Бевърли Кац, с което компенсираше кривата гримаса на Прайс.
Началникът на секцията за научен анализ Брайън Зелър изглеждаше млад за поста си, но косата му вече редееше, а на носа му се мъдреха бифокални очила. На лавицата зад гърба му бяха подредени трудовете по съдебна медицина на Уолс, трите великолепни тома „Съдебна медицина“ на Тедески и антикварен екземпляр от „Потопяването на «Дойчланд»“ от Хопкинс.
— Мисля, че се познаваме от студентските години, Уил — каза Зелър. — С останалите се знаете, нали? Чудесно.
Крофорд се облегна на бюрото му и скръсти ръце.
— Някой да се е докопал до нещо сензационно? — попита той. — Добре, ще поставя въпроса си така — открихте ли доказателство, че писмото не е писано от Зъбльото?
— Не — отвърна Боуман. — Преди няколко минути разговарях с Чикаго и им продиктувах три знака, които открих върху обратната страна на хартията. Цифрите 666, три шестици. Ще ви ги покажа, когато му дойде времето. До този момент Чикаго разполага с над двеста шифровани обяви. — Той подаде на Греъм снопчето предадени по факса съобщения. — Изчетох ги всичките, но не открих нещо интересно. Предложения за брак, обръщения към избягали деца. Не зная как бихме разпознали нашата обява, в случай че се намира в този куп.
— И аз не знам — поклати глава Крофорд. — Дайте да анализираме физическите доказателства. Джими Прайс направи всичко възможно, но отпечатъци не успя да открие. Как е при теб, Бев?
— Открих косъмче от брада. По физически характеристики и размери отговаря на мострите, които имаме от Ханибал Лектър. Също и по цвят. Значително се различава от екземплярите, открити в Бърмингам и Атланта. Три сини зрънца и няколко тъмни прашинки оставих на компетентността на Брайън. — Бевърли Кац изви вежди по посока на Брайън Зелър.
— Зрънцата са гранулки от препарат за почистване, който може да се купи във всеки магазин — започна той. — Вероятно са полепнали по ръцете на чистача. Има и няколко съвсем миниатюрни капчици засъхнала кръв. Със сигурност е кръв, но за съжаление не разполагаме с достатъчно количество, за да определим кръвната група.
— Разкъсването в края на хартията не съвпада с перфорацията — пое щафетата Катц. — Ако открием рулото и притежателят му не го е използвал повече, със сигурност може да се установи дали е от същото. Препоръчвам отсега да се предупреди при евентуален арест непременно да търсят и руло тоалетна хартия.
Крофорд кимна и попита:
— Боуман?
— Шарън от моя отдел успя да установи произхода на хартията. Предназначена е за кораби и туристически каравани, произведена е от фирмата „Уедекър“ в Минеаполис. Разпространява се из цялата страна.
Боуман закрепи снимките си на една стойка до прозореца. Гласът му беше изненадващо басов за дребната фигура, а когато говореше, папийонката му мърдаше.
— Що се отнася до почерка, той очевидно е на десняк, който умишлено пише с лява ръка и печатни букви. Виждате неравния натиск и различните размери на буквите. Изследвайки пропорциите, стигам до заключението, че нашият човек страда от лека форма на астигматизъм. На пръв поглед мастилото върху двете части на писмото е обикновено синьо — от това, с което пълнят химикалките. Но наблюдавано с цветни филтри, в него се забелязват различия. Прибегнал е до две химикалки, като смяната им е станала някъде при липсващите части. Ясно се вижда къде първата е започнала да избледнява, очевидно поради рядко използване. Виждате петното, с което започва посланието. Това става, когато химикалката е била обърната обратно или е била оставена без капачка в изправено положение — което предполага наличието на писалище. Това се потвърждава и от повърхността, върху която е писано — вероятно подложка с попивателна. Ако я откриете, тя може би е запазила отпечатък. Ето защо към препоръката на Бевърли добавям и търсенето на попивателна. Боуман окачи на стойката снимка на гърба на писмото, която беше толкова увеличена, че хартията изглеждаше като накъдрена плетка. Върху повърхността и ясно личаха смътни следи от натискане.
— Когато е стигнал до заключителната част, той е препънал хартията, включително и липсващите сектори. При силното увеличение на гърба, заснето под косо падаща разсеяна светлина, личат няколко знака. Определено разгадаеми за нас са цифрите 666 и буквите АН. Вероятно тук мастилото му е започнало да избледнява и той е натискал повече или пък е повторил написаното. Забелязах тези знаци едва след като снимах при максимален контраст. В нито една от досега предадените за печат обяви не се среща цифровото съчетание 666. Структурата на фразите е нормална, не се забелязва непоследователност. От начина на сгъването личи, че писмото е било изпратено в обикновен пощенски плик. Тези две по тъмни петна са от размацано печатарско мастило. Вероятно писмото е било сгънато в някакъв безобиден печатен материал и пъхнато в плика. Това е горе-долу всичко — приключи Боуман. — Ако нямате въпроси, ще бягам в съда. Ще се върна веднага след като дам показания.