— Пожелавам ти здравата да ги натопиш — рече Крофорд.
Греъм изучаваше страницата с обяви в „Сплетника“ („Пищна привлекателна дама, 52-годишна, търси християнин зодия Лъв, непушач, 40-70-годишен, без деца. Може и с протеза. Само сериозни предложения. Снимка в първото писмо.“)
Затънал в болката и отчаянието, които излъчваха обявите, той не забеляза, че всички са станали и се готвят да си тръгват. В действителността го върна Бевърли Кац, която му зададе някакъв въпрос.
— Извинявай, Бевърли, но не чух какво ме питаш — вдигна глава той и погледна повехналото и лице с топли и ясни очи.
— Казах, че се радвам да те видя отново сред нас, шампионе. Изглеждаш добре.
— Благодаря ти, Бевърли.
— Сол посещава училище за готвачи. Още е рискован, но като улегне, ела да се пробва на теб.
— Непременно.
Зелър отиде да надникне в лабораторията си. В кабинета останаха само Греъм и Крофорд, които едновременно вдигнаха глави към стенния часовник.
— „Сплетникът“ излиза след четирийсет минути — рече Крофорд. — Мисля да проверя пощата им, какво ще кажеш?
— Ще кажа, че мислиш правилно.
Крофорд се свърза с Чикаго по телефона на Зелър.
— Ако в Чикаго всичко е наред, трябва да сме готови с обявата, Уил.
— Сядам да я съставя.
— Аз пък ще уредя пощенската кутия.
Крофорд се свърза с тайните служби, размени няколко думи и остави слушалката. Греъм все още пишеше.
— Пощенската кутия е красота — заяви Крофорд. — Принадлежи на, някакъв сервиз за пожарогасители в Анаполис. Територията на доктор Лектър. Зъбльото ще реши, че Лектър явно знае за нейното съществуване. Разделени по азбучен ред прегради. Хората от сервиза си получават оттам заявките и пощата. Нашето приятелче има възможност да държи мястото под око от отсрещния парк. Колегите се кълнат, че мястото е страхотно, организирали са го специално, за да пипнат някакъв фалшификатор, но така и не го използвали. Ето адресът. Какво стана с обявата?
— Ще пуснем две обяви в един и същ брой. Първата предупреждава Зъбльото, че враговете му са по-близо, отколкото си мисли, и му подхвърля, че в Атланта е допуснал сериозна грешка, която не бива да повтори. После му намеква, че ще получи по пощата „секретната информация“, която доктор Лектър е успял да измъкне от мен. В нея се описват действията ни, уликите, с които разполагаме, колко близо сме до него. Накрая препраща Зъбльото към второто послание, което ще започва с „вашия подпис“. То започва с „ненаситен поклонник“ и съдържа адреса на пощенската кутия. Така трябва да го направим. Дори формулирано по заобиколен начин, предупреждението в първата обява би могло да възбуди болната фантазия на някои смахнати. Но след като не разполагат с адреса, няма да могат да се появят на мястото на срещата и да провалят всичко.
— Добре. Много добре. Хайде да идем в моя кабинет и да чакаме резултата.
— Не, предпочитам да върша нещо. Ще ида да видя, Брайтън Зелър.
— Върви, ако ми потрябваш, ще те намеря.
Греъм откри началника на секцията в серологичната лаборатория.
— Ще ми покажете ли някои неща, Брайън?
— Разбира се, кажете какво ви интересува.
— Пробите, по които определихте кръвната група на Зъбльото.
Зелър му хвърли продължителен поглед през онази част на бифокалните си очила, която бе предназначена за близко гледане.
— Има ли нещо неясно в официалното заключение?
— Не.
— Нещо объркано?
— Не.
— Нещо непълно? — В устата на Зелър думата прозвуча така, сякаш имаше неприятен вкус.
— Докладът ви беше безупречен, по-добър не бих могъл да искам. Просто ми се ще да подържа уликата в ръка.
— А, разбирам. Можем да го уредим. — Зелър знаеше, че всички оперативни работници са малко или повече суеверни, като истински ловци. Доброто му настроение се възвърна и той се усмихна на Греъм:
— Всичко е ей там, в дъното.
Греъм тръгна подире му между две дълги редици апаратура и подхвърли: