— Видях, че четете Тедески.
— Да — отвърна през рамо Зелър. — Вероятно ви е ясно, че тук изобщо не се занимаваме със съдебна медицина, но в труда на Тедески могат да се открият куп полезни неща. Греъм. Уил Греъм. Не сте ли вие авторът на монографията за определяне времето на настъпване на смъртта чрез изследване активността на насекомите? Или е друг Греъм?
— Аз съм. — Пауза. — Но вие сте прав. Мант и Нуортева, които цитира Тедески, действително са по-добри по въпроса за насекомите.
Чул собствените си мисли, произнесени на глас, Зелър изненадано вдигна глава.
— Действително там има повече илюстрации плюс таблица на инвазионното излъчване — промълви той.
— Не искам да кажа нищо лошо за вашето изследване.
— Знам. Те са си по-добри и аз им го казах.
Зелър отвори хладилен шкаф, извади няколко епруветки и лабораторни стъкла и ги постави на масата.
— Ако имате въпроси, ще бъда там, където преди малко ме намерихте — рече той. — Осветлението на микроскопа се включва ето оттук, до лабораторната маса.
Греъм не се нуждаеше от микроскоп. Не се съмняваше в заключенията на Зелър и всъщност не знаеше какво точно иска. Повдигна епруветките и стъклените плочки срещу светлината. После направи същото и с херметизирания плик от тънко стъкло, в който се съхраняваха двете руси косъмчета, намерени в Бърмингам. Друг подобен плик съдържаше трите косъмчета, открити върху тялото на госпожа Лийдс.
На масата имаше още проби от слюнка, косми и сперма, но там, където Греъм се надяваше да зърне някакъв образ, някакви неясни контури на лице, нещо, което би заменило ужаса, сгърчен на топка в душата му, нямаше нищо. Въздух, абсолютна празнота. От вградения в тавана репродуктор се разнесе настойчив женски глас:
— Греъм! Уил Греъм да се свърже веднага с кабинета на специалния агент Крофорд!
Когато отвори вратата на кабинета на Крофорд, видя Сара със слушалки на главата, която тракаше на пишещата машина. През рамото и надничаше Крофорд.
— В Чикаго са получили поръчка за публикуване на обява с три шестици — каза той. — В момента я диктуват на Сара. Според тях една част е кодирана. Редовете върху бялата хартия се изкачваха нагоре под пъргавите пръсти на Сара.
„Драги Поклоннико, оказахте ми голяма чест…“
— Това е, това е! — задъха се Греъм. — Лектър го нарече именно „Поклонник“, когато разговаряхме! Вие сте прекрасен.
— Господи — рече Крофорд… Предлагам ви сто молитви за вашата безопасност.
„Ще намерите подкрепа в Светото евангелие от Йоана — 6:22, 8:16, 9:1; от Лука — 1:7, 3:1; Посланието на свети апостол Павел до галатяни — 6:11, 15:2; Деянията на светите апостоли — 3:3; Откровението на св. Йоана Богослова — 18:7; Книга на пророк Софония — 6:8.“
Тракането на машината престана и Сара се зае да повтаря на агента в Чикаго записаните цифри. Когато свърши, списъкът на библейските справки беше запълнил четвърт страница. Подписът отдолу гласеше:
„Благославям ви, 666“.
— Това е всичко — рече Сара.
Крофорд вдигна слушалката.
— Честър, как се оправи с редактора на обявите? Не, правилно си постъпил… Точно така, нито дума… Не се отделяй от телефона, пак ще ти звънна.
— Шифър — рече Греъм.
— Сто на сто. Разполагаме точно с двайсет и две минути да вкараме в броя нашето послание. Ако успеем да разшифроваме всичко, разбира се. Сменният майстор в печатницата иска десет минути аванс и триста долара в брой, за да го набере. Боуман се оттегли за малко в кабинета си. Хвани го да ти помага, а аз ще се свържа с шифроваческия отдел на ЦРУ в Лангли. Сара, веднага изстреляй по телекса копие от текста до ЦРУ. Аз ще ги предупредя.
Боуман нагласи обявата върху писалището си и внимателно подравни краищата и успоредно с ръбовете на попивателния плот. После се зае да почиства очилата си и прави това цяла вечност, както се стори на Греъм.
Боуман се славеше с бързината си. Дори отделът за експлозиви признаваше това и му прощаваше недостатъка, че никога не е служил в морската пехота.
— Разполагаме с двайсет минути — напомни му Греъм.
— Знам. Свързахте ли се с Лангли?
— Крофорд се зае с това.
Боуман прочете обявата няколко пъти, разгледа я от всички страни, прокара показалец по колонката цифри. После се пресегна към лавицата и свали една Библия. В продължение на пет минути в стаята се долавяше само тихото дишане на двамата мъже и шумоленето на тънката оризова хартия.
— Не — рече накрая Боуман. — Няма да успеем за толкова кратко време. По-добре използвайте резервен вариант.
Греъм мълчаливо му показа празната си разтворена длан.
Боуман се завъртя заедно със стола, свали очилата си и впери поглед в лицето на Греъм. От двете страни на носа му имаше розови петънца.