— Убеден ли си, че писмото на Зъбльото е единствената връзка между двамата?
— Да.
— Значи шифърът е прост. Нуждаели са се от защита само срещу случайни читатели. Съдейки по откъснатите части, от писмото липсват не повече от пет-шест реда. На такава площ не могат да се поберат кой знае какви инструкции. Цифрите не съвпадат с морзовата азбука — най-използвания способ за осъществяване на контакти между затворниците. По мое мнение тук става въпрос за шифър от книга.
— Шифър от книга ли? — попита Крофорд, влязъл, без да го усетят.
— Така изглежда. „Сто молитви“ вероятно сочи номера на страницата. Двойките цифри в библейските справки сигурно отговарят на редовете и буквите. Но от коя книга?
— Не е Библията, така ли? — попита Крофорд.
— Не. Първо за нея се сетих и Посланието на свети апостол Павел до галатяни 6:11 ме подведе в първия момент. „Ето, вижте колко много ви написах с ръката си.“ Но това е само съвпадение, защото следващата справка сочи 15:2, а Посланието има само шест глави. Същото е и при Книга на пророк Софония — 6:8, която има едва три глави. Не, не е използвал Библията.
— Може би заглавието на книгата е зашифровано някъде в текста на посланието на Лектър — обади се Крофорд.
— Едва ли — поклати глава Боуман.
— Значи кодовата книга е посочена от самия Зъбльо — каза Греъм. — Написал е заглавието и в писмото си.
— Така изглежда — кимна Боуман. — А защо не притиснете Лектър? В една психиатрична клиника могат да се използват лекарства.
— Преди три години го натъпкаха с натриев амитал, за да научат къде е заровил трупа на един студент от Принстън — каза Греъм. — А той им предложи рецепта за сос с майонеза. А и натиснем ли го, губим връзката. Ако книгата действително е посочена от Зъбльото, той трябва предварително да е знаел с какво разполага Лектър в килията си.
— Знам със сигурност, че напоследък не е поръчвал книги, не е искал и на заем от Чилтън — поклати глава Крофорд.
— А какво са писали вестниците по този въпрос, Джак? Относно книгите на Лектър.
— Писаха, че разполага с медицинска литература, книги по психология и готварство.
— Значи е от тази област. Нещо, за което Зъбльото е сигурен, че фигурира сред книгите на Лектър. — Боуман вдигна глава и добави: — Трябва ни пълен списък на библиотеката му. Имате ли?
— Не — поклати глава Греъм. — Мога да накарам Чилтън да… Не, почакайте! Ранкин и Уилингъм направиха полароидни снимки на килията, преди да я претърсят! Нали трябваше да върнат всички вещи на точните им места.
— Кажете им да ми ги донесат — рече Боуман и взе куфарчето си.
— Къде?
— Отивам в Конгресната библиотека.
Крофорд отново се обади в шифрографския отдел на ЦРУ. Компютърът на Лангли заменяше в прогресивна последователност цифрите от посланието с букви, използвайки цялото многообразие на азбучните системи. Досега резултат нямаше. Програмистът беше съгласен с Боуман, че става въпрос за код от книга. Крофорд хвърли поглед на часовника.
— Имаме три последни възможности, Уил. Още сега трябва да решим коя ще изберем. Първата е да спрем обявата на Лектър и да не пускаме нищо. Втората е да я заменим с наше послание в открит текст и да поканим Зъбльото на среща при пощенската кутия. Третата е да пуснем обявата на Лектър такава, каквато е и да чакаме.
— Сигурен ли си, че все още сме в състояние да спрем отпечатването?
— Честър твърди, че срещу петстотин долара сменният майстор в печатницата ще я изхвърли на секундата, в която му наредим.
— Не ми се иска да пускаме откритото послание, Джак. Твърде вероятно е Лектър да не получи нещо повече от Зъбльото.
— Аз пък се страхувам да пусна обявата му, без да знам какво пише в нея — възрази Крофорд.
— Какво би могъл да му каже Лектър? Кое е онова, което той знае, а Зъбльото — не? Ако е открил, че разполагаме само с част от отпечатък на палеца му, а полицията не притежава дактилоскопичните му данни, той спокойно ще си издялка палеца, ще си извади ченето и ще ни посрещне в съда с широка беззъба усмивка!
— В резюмето на разследването, което показах на Лектър, нямаше нито дума за отпечатък — поклати глава Греъм. — Май ще е най-добре да пуснем обявата му. Това поне ще даде кураж на Зъбльото да потърси нов контакт.
— Ами ако му даде кураж за нещо по-различно от писането на писма?
— В такъв случай лошо ни се пише — призна Греъм. — Но нямаме друг избор.
Петнайсет минути по-късно големите печатарски машини на „Националния Сплетник“ в Чикаго тромаво се завъртяха, постепенно набраха скорост и вдигнаха прахта от пода на печатницата. Агентът на ФБР, чакащ сред мириса на горещо мастило, взе един от първите екземпляри.