Олекотената гилза е конструирана така, че да развива огромна скорост, да, се сплесква при съприкосновение с целта и да освободи заряда си. В жива плът ефектът е опустошителен. Инструкторът помнеше прочетените някъде данни: куршуми „глейзър“ са били стреляни срещу хора само в деветдесет случая. Всичките попаднали в целта и осемдесет и девет причинили моментална смърт. Оживял един-единствен, за огромна изненада на лекарите. „Глейзър“ има и други предимства — не рикошира и не може да пробива стени, за да улучи някой невинен в съседното помещение.
Мъжът внимателно обучаваше и насърчаваше своята ученичка, но въпреки това изглеждаше някак тъжен. Жената премина на стрелба с бойни патрони и инструкторът с уважение отбеляза, че се справя отлично със силното ритане на оръжието, а очите и дори не потрепват. Вярно, за изстрелването на първия от тези патрони отидоха почти четири секунди, но в замяна на това останалите три се нанизаха в „десятката“. Не лошо постижения за начинаещ. Вродена дарба.
Няколко минути след като се прибра в укритието, до ушите му долетя първият адски трясък на „глейзъра“. Жената изстреля петте патрона в пълнителя без пауза. Също необичайна практика за федерален агент.
Какво, за бога, виждат в тази мишена, та я дупчат с цели пет от най-смъртоносните куршуми, запита се инструкторът.
Греъм дойде в укритието да върне наушниците, а ученичката му остана да го чака на една пейка с наведена глава, подпряла лакти на коленете.
Инструкторът смяташе, че Греъм трябва да е доволен от нея, и му го каза. Само за един урок жената бе изминала дълъг път. Греъм кимна с отсъстващ израз на лицето и инструкторът озадачено го погледна. Приличаше на човек, преживял невъзвратима загуба.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
„Поклонника“ беше казал на Сара, че може да позвъни отново на другия ден следобед. В главната квартира на ФБР взеха всички мерки да приемат обаждането му както трябва.
Кой е Поклонника? Не е доктор Лектър, Крофорд се убеди в това. Зъбльото? Може би. През нощта преместиха бюрата и телефонните апарати от кабинета на Крофорд в по-обширно помещение.
Греъм се бе изправил на вратата на звукоизолираната кабина, в която бяха монтирали прекия телефон на Крофорд. Сара го беше лъснала с течността за миене на прозорци. По-голямата част от бюрото и масичката до него бяха заети от спектрограф за гласова идентификация, магнетофони и стресови анализатори, та Сара се чудеше какво да прави, още повече, че в стола и се беше настанила Бевърли Кац.
Часовникът на стената показваше дванайсет без десет. На крачка от Греъм стоеше доктор Алан Блум, до него с ръце в джобовете се беше облегнал Крофорд.
Седнал срещу Бевърли, техникът барабанеше с пръсти по бюрото. Крофорд го изгледа намръщено и той дръпна ръката си.
На бюрото на Крофорд бяха поставени два нови телефонни апарата. Единият беше свързан пряко с електронния център на телефонната компания „Бел Систем“, а другият — с Центъра за комуникации на ФБР.
— Колко време е необходимо за засичането? — попита доктор Блум.
— С електронните превключватели става доста по-бързо, отколкото си го представят някои хора — отвърна Крофорд. — Най-много за минута, ако ни позвънят от телефон, който също е включен в електронната система. Малко повече, ако ни търсят от обикновен апарат. — Крофорд се извърна с лице към присъстващите и повиши глас: — Вероятно ще бъде максимално кратък, ако изобщо се обади. По тази причина трябва да сме безупречни. Би ли обяснил на хората как ще се действа, Уил?
— Разбира се — отвърна Греъм. — Преди да говоря с него, бих искал да си изясня някои въпроси с доктор Блум.
Пристигнал току-що, доктор Блум пристъпи към Греъм и ноздрите му доловиха леката миризма на барут, която се разнасяше от дрехите му. Веднага след сеанса трябваше да отпътува за Академията на ФБР в Куонтико, където му предстоеше да изнесе лекция пред отдела за поведенческа психология.
— Представяме си, че телефонът звъни — продължи Греъм. — Кръгът се затваря, апаратурата на „Бел Систем“ започва издирването. Но тонгенераторът продължава да възпроизвежда сигнала за звънене и той не знае, че тук вече сме вдигнали слушалката. Това ни дава двайсет секунди преднина. — Той, се извърна към техника. — При четвъртото позвъняване изключвате тонгенератора, ясно ли е?
— Да — кимна техникът.
— Бевърли вдига слушалката — продължи Греъм. — Гласът и е различен от този на Сара, с която е разговарял вчера. От него лъха отегчение. Пита за мен, а Бев отвръща: „Не го знам къде е, ще трябва да го търся по вътрешната уредба. Ще изчакате ли?“ Запомни ли, Бев?