— Дали не правим грешка, като репетираме предварително фразите, попита се Греъм. Може да прозвучат прекалено заучени. — И така, линията е открита за нас, затворена за него. Според мен времето за чакане ще надхвърли времетраенето на самия разговор.
— Сигурен ли сте, че не искате да включим обичайната в такива случаи музика? — попита техникът.
— Не, за бога — рече Крофорд.
— Даваме му около двайсет секунди, после Бевърли се включва отново: „Свързвам ви с господин Греъм“, а аз поемам слушалката. — Греъм се обърна към доктор Блум и попита: — Какъв подход бихте препоръчали към него, докторе?
— Той ще очаква да проявите недоверие, че наистина е той — отвърна Блум. — Затова бих се отнесъл към него с любезен скептицизъм. На ваше място бих се опитал да подчертая огромната разлика, която правите между досадните фалшиви обаждания на разни откачени и важността на едно обаждане от истинския човек. Фалшификатите са лесни за разпознаване, защото не могат да разберат значението на това, което се е случило. Нещо от тоя сорт. Накарайте го да сподели нещо, с което да докаже безспорно кой е. — Доктор Блум наведе глава и взе да си масажира врата. — Вие не знаете какво иска този човек. Може би търси разбиране, а може би го привличате като противник и му се е приискало да злорадства. Скоро ще разберем. Опитайте се да разберете душевната му нагласа, дайте му това, което ви иска, но бавно и постепенно. Аз бих се въздържал от призиви да се предаде и да потърси лекарска помощ, освен, ако не усетите, че точно за това се обажда. Бързо ще разберете дали е параноик. В този случай бих играл на струната на неговата подозрителност или на основното му оплакване срещу човечеството. Оставете го да ги излее на воля. Тръгне ли в тази посока, сигурно ще забрави за продължителността на разговора. Това е всичко, което мога да ви кажа. — Блум постави ръка върху рамото на Греъм и тихо добави: — Слушайте, не се опитвам да ви повдигна духа като преди бойна акция. В тази игра твърди правила не съществуват. Ще действате според обстоятелствата, ще се вслушвате във вътрешния си глас.
Очакване. Половин час изтече в пълна тишина.
— Трябва да решим какви ще бъдат следващите ни стъпки, независимо дали ще се обади, или не — каза Крофорд. — Да опитаме ли с пощенската кутия?
— Не виждам нищо по-добро — рече Греъм.
— Така капаните стават два — кутията и твоята къща във Флорида.
В този момент звънна телефонът.
Тонгенераторът се включи, а електронният център започна автоматично засичане на сигнала. Четири позвънявания. Техникът натисна бутон и Бевърли вдигна слушалката. Сара слушаше от другия извод.
— Кабинетът на специалния агент Крофорд.
Сара поклати глава. Този глас познаваше добре — бе на приятел на Крофорд от отдела за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия. Бевърли побърза да се отърве от него и прекрати проследяването. Всички в сградата на ФБР бяха предупредени, че тази линия трябва да е свободна. Крофорд отново се задълбочи във варианта с пощенската кутия. Присъстващите го слушаха и с отегчение, и напрежение. Появи се Лойд Боуман и им показа как цифрите в посланието на Лектър се покриват с текста на стотна страница от изданието с меки корици на „Радостта от готвенето“#. Сара раздаде картонени чаши с кафе. Телефонът иззвъня отново.
Тонгенераторът се включи, също и системата за електронно засичане. Четири сигнала, техникът натиска своя бутон, Бевърли вдига слушалката.
— Кабинетът на специалния агент Крофорд.
Сара закима енергично и многозначително.
Греъм влезе в кабината и затвори вратата. Оттам наблюдаваше как мърдат устните на Бевърли. След миг тя натисна копчето, с което изключваше временно линията на обаждащия се, и впери поглед в секундната стрелка на стенния часовник.
Греъм се загледа в лицето си, отразено в излъсканата слушалка. Две разкривени физиономии. Надушваше мириса на барут върху ризата си. „Не затваряй! За бога, не затваряй!“, мислено се помоли той. Изтекоха четирийсет секунди. Апаратът на поставката издрънча, при което леко помръдна. Нека звъни! Още веднъж! Четирийсет и пет секунди. Сега!
— Уил Греъм слуша. Какво желаете?
Приглушен глас, сподавен смях.
— Доста неща.
— Кой се обажда?
— Секретарката не ви ли каза?
— Не но затова пък ме извика от съвещание, така че, ако обичате…
— Кажете, че не искате да разговаряте с Поклонника, и веднага затварям. Да или не?
— Господин Поклонник, ако съм в състояние да ви помогна с нещо, с удоволствие ще разговарям с вас.