Крофорд откри Греъм в малкото работно помещение, залепено за лабораторията на Зелър. Вътре беше пълно със снимки и лични документи на жертвите. Изчака го да вдигне глава от „Бюлетина на правоохранителните органи“ и рече:
— Искам да те запозная с това, което предстои да направим до двайсет и пети. — Не беше нужно да пояснява, че тогава започва пълнолунието.
— Когато отново ще нападне ли?
— Да. Ако възникне проблем на двайсет и пето число…
— Не „ако“, а „когато“.
— И двете предишни нападения са извършени в събота срещу неделя. В Бърмингам това се пада точно на двайсет и осми юни и датата съвпада с началото на пълнолунието. В Атланта става ден преди него — на двайсет и шести юли, но също в събота през нощта. Сега пълнолунието ще настъпи в понеделник, двайсет и пети август. Но ние трябва да сме готови още в петък, тъй като вече знаем за предпочитанието му към уикендите.
— Готови ли? Какво означава да бъдем готови?
— Знаеш какво пише в дебелите книги относно идеалния начин за разследване на убийство.
— В практиката не знам да става така — поклати глава Греъм.
— Вярно е. И едва ли ще става. Но все пак можем да опитаме. Вкарваме наш човек на местопрестъплението. Той ще огледа всичко, ще диктува непрекъснато наблюденията си. Местопрестъплението ще бъде изцяло на негово разположение, докато му е необходимо. Ще бъде сам. Ти — сам.
Настъпи дълга пауза.
— Какво се опитваш да ми кажеш? — попита накрая Греъм.
— В петък, на двайсет и втори август вечерта, един „Груман Гълфстрийм“ ще бъде готов за излитане от военновъздушната база „Андрюс“ до Вашингтон. Взех го на заем от Департамента на вътрешните работи. На борда му ще има лаборатория, ние също ще сме в бойна готовност — аз, ти, Зелър, Джими Прайс, един фотограф и двама души за провеждане на разпитите. В момента, в който получим съобщението, излитаме. Няма значение дали то ще дойде от изток или от запад — за по-малко от час и половина ще бъдем там.
— А местните власти? Те не са длъжни да ни сътрудничат и едва ли ще чакат.
— Всички полицейски началници и шерифи в страната ще получат предварителни указания и ще окачат съответните заповеди в дежурните стаи.
— Ядец — поклати глава Греъм. — Не можете да ги държите под контрол. Никой не е в състояние да го стори.
— Не искаме кой знае какво от тях. Молим ги само след сигнала да идат да хвърлят един поглед. Да си водят лекар, който да удостовери, че оцелели няма. После излизат и запечатват къщата. Могат на воля да блокират пътища и да разпитват когото си щат. Но сцената на местопрестъплението трябва да бъде запечатана до нашето пристигане. Ти влизаш сам, имаш радиовръзка, можеш да разговаряш с нас, когато си поискаш. Ако не ти се говори, можеш да мълчиш. Разполагаш с неограничено време. Ние ще влезем едва след като си приключил.
— Местните няма да чакат.
— Разбира се, че няма. Ще пратят хората си от отдел „Убийства“, но молбата ни положително ще има известен ефект. Движението на хора вътре ще бъде значително по-малко и ти ще имаш възможност да работиш на чисто.
На чисто. Греъм опря тил в облегалката на стола и отправи поглед в тавана.
— До въпросния уикенд все пак имаме цели тринайсет дни — допълни Крофорд.
— О, Джак!
— Какво „Джак“? — учудено го погледна Крофорд.
— Направо ме убиваш! Наистина.
— Не те разбирам.
— Разбираш ме прекрасно! Решил си да ме използваш за примамка просто, защото с нищо друго не разполагаш. Затова ме помпаш с апокалиптични представи за следващия път, преди да посмееш да изплюеш главното. Не е лошо като психологически похват, когато насреща си имаш пълен идиот. Какво очакваш да ти отвърна? Тревожиш се дали ще имам куража за подобно нещо след историята с Лектър, нали?
— Не.
— Не бих те обвинил за подобни опасения. И двамата познаваме хора, които са реагирали така. Хич не ми е приятно да се разхождам с бронирана жилетка, изпод която стърчи незащитеният ми задник. Но вече съм вътре и съм нагазил до ушите. Не можем да се приберем у дома, докато той се разхожда на свобода.
— Никога не съм се съмнявал в теб — промълви Крофорд и този път Греъм усети искреността.
— Но има и друго, нали? — Крофорд мълчеше. — Не! Не Моли! Само не Моли!
— Господи, Уил! Дори аз не бих поискал подобно нещо от теб!
— За бога, Джак — промълви Греъм и втренчи поглед в лицето му. — Решил си да танцуваш по свирката на Фреди Лаундс! Двамата с малкия Фреди сте сключили сделчица, а?
Крофорд намръщено разглеждаше някакво петънце на вратовръзката си. После бавно вдигна глава и каза:
— Сам знаеш, че това е най-добрият начин да го подмамим. Зъбльото ще следи всеки брой на „Сплетника“. Какво друго ни остава?