— Лаундс ли трябва да свърши тази работа? — „Сплетникът“ е негов.
— Значи аз изливам помия по адрес на Зъбльото от страниците на „Сплетника“ и чакаме да видим какво ще стане. Убеден ли си, че този начин е по-добър от пощенската кутия? Не, не е нужно да ми отговаряш. Знам, че е по-добър. Говорил ли си с Блум?
— Само в най-общи линии. Двамата с теб ще разговаряме подробно с доктора. С Лаундс също. Същевременно ще заложим и капана с пощенската кутия.
— А предварителната подготовка? Мисля, че трябва да му дадем възможност да я наблюдава. Да бъде открито пространство, до което би могъл да се доближи. Едва ли ще направи засада със снайперска пушка. Може и да е успял да ме заблуди, но не го виждам с пушка в ръка.
— Ще разположим наблюдателни постове на височинките.
И двамата мислеха за едно и също. Кевларената защитна жилетка би предпазила тялото на Греъм от куршумите и ножа на Зъбльото, но не и главата му. Нямаше начин да избегнат изстрел в главата, ако скритият престъпник има възможност да се прицели.
— С Лаундс ще разговаряш ти — рече Греъм. — Аз просто не мога.
— Той трябва да те интервюира, Уил. И да ти направи няколко снимки — Кротко му напомни Крофорд.
Блум го беше предупредил, че по този въпрос може да очаква неприятности.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
В уречения час Греъм изненада както Крофорд, така и Блум. С любезно изражение, въпреки студено проблясващите сини очи, той изглеждаше напълно готов да се срещне с Лаундс.
А поведението на Фреди Лаундс се повлия от факта, че се намираше в Главната квартира на ФБР. Държеше се възпитано според възможностите си, работеше бързо и безшумно с апаратурата си.
Греъм се запъна само веднъж — решително отказа да покаже на Лаундс дневника на госпожа Лийдс и личните писма на двете семейства.
Но по време на интервюто се държа безупречно. Двамата с Лаундс постоянно се консултираха с бележките на доктор Блум, разговарял предварително с всеки от тях. Голяма част от въпросите и отговорите бяха преработени.
Алан Блум не умееше да използва научните си познания за причиняване на болка. Затова в крайна сметка просто изложи своите теории за Зъбльото. Останалите го изслушаха като курсанти по карате, преминаващи курс по анатомия.
Според доктор Блум действията и писмото на Зъбльото доказваха наличието на силен делюзионен синдром, който вероятно компенсира силно чувство за непълноценност. Строшените огледала бяха свидетелство, че този синдром е свързан с външния вид на убиеца.
Според Блум престъпникът притежавал хомосексуален конфликт, ужас при мисълта, че може да е педераст. Това становище на психиатъра се потвърждаваше от любопитно откритие в къщата на семейство Лийдс — Зъбльото беше нахлузил на Чарлс Лийдс чифт долни гащи веднага след като го убил (затова свидетелстваха следите от ровене в бельото с окървавени ръце). Доктор Блум поддържаше становището, че е направил това, за да подчертае липсата си на интерес към господин Лийдс.
После психиатърът говори за здравата връзка между агресивността и сексуалното желание, проявяваща се при садистите още в най-ранна възраст.
Жестокият начин, по който се бе нахвърлил върху жените в присъствието на семейството им, ясно говореше за пълната нетърпимост на убиеца към личността на майката. Крачейки напред-назад, Блум нарече Зъбльото „рожба на кошмар“. Крофорд премигна като чу съчувствието в гласа му. По време на интервюто си с Лаундс Греъм направи такива изявления, които никой следовател не би направил, а и никой сериозен вестник не би приел на доверие. Изрази предположение, че Зъбльото е грозен, импотентен по отношение на другия пол, направо излъга, че е блудствал с труповете на мъжете. Каза, че Зъбльото несъмнено е обект на подигравки в кръга на познатите си и че вероятно е рожба на кръвосмешение.
Специално подчерта, че Зъбльото далеч не притежава интелигентността на доктор Ханибал Лектър. Обеща да сподели със „Сплетника“ и други свои наблюдения. Каза, че много от служителите на закона не са съгласни с него, но докато той води разследването, „Сплетникът“ ще получава всяка нова информация по случая.
Лаундс му направи куп снимки. Най-важната от тях показваше интериора на „вашингтонското скривалище“ на Греъм — апартамент, нает до окончателното размазване на Зъбльото. Само там намирал спокойствие от карнавалната атмосфера на разследването.
На снимката Греъм беше седнал зад бюрото си по хавлия и проучваше някакви документи — поредния „портрет“ на Зъбльото, направен от художник. През прозореца зад гърба му се виждаше ярко осветеният купол на Капитолия, а в долния ляв ъгъл личеше част от светещата реклама на известен мотел. Беше замъглен и нефокусиран, но все пак различим. Стига да пожелае, Зъбльото би могъл да открие местоположението на този апартамент.