Дълбоко се надяваше това да е сън. Леко подръпна ръката си, поставена върху страничната облегалка. Болката бе толкова силна, че несъмнено би го изтръгнала и от най-дълбокия сън. Не, не сънуваше. Умът му бавно започна да набира скорост.
Напрегна се, извъртя очи и за част от секундата успя да зърне ръката си. Време, напълно достатъчно, за да разбере по какъв начин е прикован за стола. Не беше върху апарат за придържане на счупен гръбнак, нито пък се намираше в болница. Беше отвлечен.
Стори му се, че чу стъпки на горния етаж; но може би чуваше ударите на собственото му сърце. Направи опит да разсъждава, напрегна цялата си воля. „Трябва да запазиш самообладание и да мислиш!“, заповяда си той.
Стълбите проскърцаха под тежестта на Долархайд, който се спусна обратно. Лаундс чувстваше тази тежест с всяка стъпало, ясно усети и присъствието зад гърба си. Изфъфли нещо неразбрано, после успя да постави гласа си под контрол:
— Не съм видял лицето ви! Не бих могъл да ви опозная, изобщо не знам как изглеждате! „Сплетникът“! Работя в „Национален сплетник“. Ще ви платят богато за моето освобождаване! Половин милион, а може би повече. Един милион долара! Отвърна му мълчание. После леко проскърцаха пружини — онзи беше седнал.
— За какво си мислите, господин Лаундс? — попита гласът.
Трябва да прогониш болката и страха, трябва да разсъждаваш! — заповяда си Лаундс. — Веднага, бързо! За да спечелиш време, да живееш още дълги години! Още не е решил дали да те убие, иначе не би скрил лицето си.
— За какво си мислите, господин Лаундс? — повтори гласът.
— Не зная какво се е случило с мен — отвърна Фреди.
— А знаете ли кой съм аз, господин Лаундс?
— Не, и не искам да знам, повярвайте ми!
— Според вас аз съм злобен и перверзен сексуален маниак. Животно, пак по вашите думи. Пуснато от лудницата, от някой съдия с меко сърце. — Обикновено Долархайд правеше опит да избягва шипящите съгласни (например онези с-та в „сексуален“). Но пред тази публика, далеч от всяка насмешка, той се чувстваше напълно освободен. — Сега вече знаете кой съм, нали?
Не лъжи! Мисли бързо!
— Да.
— Защо пишете лъжи, господин Лаундс? Защо твърдите, че съм луд? Отговорете!
— Когато човек… когато човек върши неща, които другите не разбират, те го наричат…
— Луд.
— Ами… Вземете например братята Райт14. И тях са ги смятали за луди, но историята…
— Историята… Вие разбирате ли какво върша аз, господин Лаундс?
Разбиране! Ето го шанса! Натискай здравата!
— Не, но мисля, че сега имам шанс да разбера. А разбера ли го аз, ще го разберат и всички мои читатели!
— Може би се мислите за привилегирован?
— В случая — да. Но трябва да ви призная, като мъж на мъж, че съм и доста изплашен. Трудно ми е да се съсредоточа. Не би трябвало да ме плашите, ако действително сте носител на някаква велика идея. Ще се опитам да я разбера и без сплашване.
— Мъж на мъж. Използвате този израз, за да ме предразположите, нали, господин Лаундс? Оценявам жеста ви, но съм принуден да ви разочаровам. Аз не съм мъж. Не съм и човек. Действително започнах жизнения си път като такъв, но благодарение на Божията милост и собствената ми Воля се превърнах в Нещо друго, в Нещо повече от човек. Твърдите, че сте изплашен. Вярвате ли, че Бог е тук, сред нас, господин Лаундс?
— Не знам.
— Молите ли Му се в момента?
— Понякога се моля. Признавам, че правя това, когато съм изплашен.
— И помага ли ви Бог?
— Не знам. Забравям да мисля за това, когато страхът премине. А би трябвало.
— Би трябвало. Има още много неща, които би трябвало да разбирате. След малко възнамерявам да ви помогна в тази насока. Нали ще ме извините за момент?
— Разбира се.
Стъпките заглъхнаха по посока на вратата. Измъкване и потракване на кухненско чекмедже. Лаундс бе описвал десетки убийства, извършени в кухни. Просто, защото там обикновено се намират подходящи за целта предмети. Криминалните репортажи могат да променят завинаги отношението на човека към кухнята. Шурна вода.
Трябва да е нощ, помисли си Лаундс. Крофорд и Греъм вече го чакат и сигурно са започнали да се безпокоят. В душата му, редом със смразяващия страх, започна да пулсира и дива, някак куха тъга.
Зад гърба му се разнесе едва доловимо дишане, стори му се, че за миг зърна бяло петънце. После пред очите му изплува ръка, бяла и силна. Държеше чаша чай с лед, от която стърчеше сламка. Лаундс протегна врат и започна да пие.
14
Орвил (1871–1948) и Уилбър (1867–1912) Райт — американски авио-конструктори, извършили през 1903 г. първия в света полет с двигател с вътрешно горене. — Б. пр.