Директор на сиропиталището бе преподобният Бъди Ломакс. Брат Бъди събра децата и ги предупреди, че Франсис има заешка устна, но да не ги е чул да го наричат „Заешката устна“. Брат Бъди им предложи да се помолят за него.
В годините след раждането на Франсис Долархайд майка му постепенно се научи да се грижи за себе си.
Мариан постъпи като машинописка в Центъра на Демократическата партия в Сейнт Луис, а прекият и началник и помогна да анулира брака си с господин Тривейн, който продължаваше да се намира в неизвестност. В изготвените по този повод документи не се споменаваше нищо за дете.
С майка си не поддържаше никакви отношения. („Не съм те отгледала, за да мърсуваш с тоя ирландски боклук“ бяха прощалните слова на госпожа Долархайд, когато Мариан напусна дома си с Тривейн.)
Бившият съпруг и се обади веднъж в службата. Трезвен и благочестив, той и съобщи, че душата му е спасена, и пожела да узнае дали Мариан и детето, „което никога не е имал удоволствието да види“, не биха могли да започнат нов съвместен живот. По гласа му тя позна, че няма пукнат цент в джоба си.
Мариан му каза, че детето се е родило мъртво, и затвори телефона.
Няколко дни по-късно той се появи пред вратата на пансиона и, пиян и с куфар в ръка. Тя го прати по дяволите, а той заяви, че бракът им се е провалил по нейна вина, тя е виновна и за мъртвороденото дете. Изрази съмнение в бащинството си.
Мариан Долархайд избухна и в гнева си разказа на Майкъл Тривейн точно на какво дете е станал баща, след което му предложи да иде да си го вземе. Не пропусна да му напомни, че в рода Тривейн има двама души с цепнати небца. Изхвърли го на улицата и му забрани да я търси повече. Той така и направи. Но години по-късно, пиян и завистлив, задето Мариан си имаше нов богат мъж и нов богат живот, той се обади на майка и.
Разказа на госпожа Долархайд за деформираното дете и подчерта, че нейните криви зъби са безспорно доказателство, че недостатъците са унаследени по майчина линия.
Седмица по-късно Майкъл Тривейн бе прерязан на две от един трамвай в Канзас Сити.
Госпожа Долархайд не мигна цяла нощ, след като научи, че Мариан има скрито дете. Седнала с изправен гръб в своя люлеещ се стол, висока и слаба като кол, баба Долархайд наблюдаваше играта на пламъците в камината. На разсъмване започна да се поклаща бавно и решително.
От горния етаж долетя приглушен вик на човек, сънуващ кошмар. Подът над главата на баба Долархайд изскърца — някой отиваше в тоалетната. Тежък тътен, последван от дрезгаво проплакване, и съобщи, че друг обитател на старческия дом се е строполил на пода.
Очите на баба Долархайд останаха вперени в огъня. Поклащанията на стола и леко засилиха ритъма си, стенанията горе постепенно заглъхнаха. Малко преди петия си рожден ден Франсис Долархайд бе посетен в сиропиталището. За пръв и единствен път.
Едно от по-големите момчета го откри в смърдящата трапезария и го отведе в кабинета на брат Бъди.
Там то чакаше висока жена на средна възраст, с прибрана на кок коса и силно напудрено мъртвешки бледо лице. Сред побелялата и коса се мяркаха жълтеникави кичури, същият жълтеникав цвят доминираше в очите и зъбите и.
Франсис завинаги запомни радостната и усмивка, когато го видя. Усмивката го порази. Не беше се случвало някой да се радва от вида му. Нямаше и да се случи повече.
— Това е баба ти — съобщи му брат Бъди.
— Здравей — каза тя.
Брат Бъди избърса устата си с дългата си ръка.
— Кажи „здрасти“, хайде — подкани го той.
Запушвайки ноздри с горната си устна, Франсис се беше научил да произнася няколко думи, но „здрасти“ не беше казвал никога.
— Дсс — бе всичко, което успя да изтръгне от себе си.
Баба му остана още по-доволна.
— Можеш ли да кажеш „баба“? — попита го тя.
— Опитай се да кажеш „баба“ — насърчи го и брат Бъди.
Двете „б“ го накараха да вдигне бялото знаме и той се разплака. Разплакваше се лесно. В стаята бръмна голяма червеникава оса и се удари в тавана.
— Нищо — каза баба му. — Бас държа, че можеш да си кажеш името, ти си вече голямо момче. Хайде, кажи ми как се казваш.
Лицето на детето се проясни. По-големите момчета го бяха научили поне на това. Искаше да се хареса на баба си. Франсис се съсредоточи.
— Путка сплескана.
След три дни баба Долархайд отново се появи в сиропиталището и отведе Франсис със себе си. Зае се веднага с детето, решила да го научи да говори. Наблягаха на една-единствена дума. Думата „мама“.
Две години след разтрогването на несполучливия брак Мариан Долархайд се омъжи за Хауърд Воукт, преуспяваш, адвокат със солидни връзки в политическите среди на Сейнт Луис и Канзас Сити.