— По-добре от вас — рече тя. — Снощи май сте се напили?
— Да. Охраняват ли ви?
— Дойдоха няколко души от участъка. В клуба е пълно с цивилни ченгета. Работа до гуша. Броят на откачените рязко нараста.
— Съжалявам за това, което ви сполетя — каза Греъм. — В болницата се държахте великолепно. Искрено ви се възхитих.
— Фреди беше свястно момче — кимна тя. — Не заслужаваше такава съдба. Благодаря ви, че ме вкарахте тогава в стаята. — Очите и се насочиха някъде надалеч, тя замига, замига, потънала в мисли. Сенките по клепачите и приличаха на вкаменен прах. След миг се извърна към Греъм и каза: — Сигурно се досетихте, че „Сплетникът“ ми даде пари. За интервюто и за онзи етюд пред гроба. Мисля, че Фреди не би имал нищо против.
— Щеше да побеснее, ако бяхте отказали.
— И аз тъй мисля. Те са мръсници, но плащат. Непрекъснато ме карат да казвам, че вие сте насочили онзи луд към Фреди. Нарочно сте го били прегърнали на оная снимка. Но аз не го казах, да знаете. Ако пишат, че съм го казала, лъжат. — Греъм мълчеше, докато тя се взираше в лицето му. — Може би не ви беше симпатичен, но ако сте допуснали, че това ще се случи, щяхте да се опитате да го заловите, нали?
— Да, Уенди, щях да му устроя капан.
— Разполагате ли изобщо с някаква улика? Втръсна ми от слухове.
— Нямаме кой знае какво. Някои сигнали от лабораторните анализи, по които се работи в момента. Освен, че си е свършил чисто работата, е имал и доста късмет.
— А вие?
— Какво аз?
— Вие късметлия ли сте?
— Понякога.
— Фреди си беше без късмет. Твърдеше, че с тази работа ще си оправи положението за цял живот. Все му се привиждаха големи сделки.
— Може би наистина щеше да се оправи.
— Вижте, Греъм, ако някой път ви се прииска да пийнете, прескочете.
— Благодаря. — Но на улицата бъдете трезвен.
— Дадено.
Двама полицаи се заеха да разбутват пред входа на гробището търсачите на силни усещания, за да проправят път на Уенди. Един беше облякъл фланелка с надпис „Срещите със Зъбльото са еднократни“. Той подсвирна на Уенди. Жената до него му удари шамар.
Едър полицай се напъха до Уенди в нисана, друг ги последва в кола без полицейски отличителни белези.
В душния следобед Чикаго миришеше на стреляна ракета. Греъм се почувства самотен и знаеше защо. Погребенията често предизвикват сексуални желания, вероятно пред лицето на смъртта.
Вятърът разлюля сухите стъбла на погребален букет до краката му. В продължение на една безкрайно дълга секунда си припомни шумоленето на палмовите листа под напора на морския бриз. Страшно му се искаше да си бъде у дома. Но знаеше, че не може да го направи, преди Дракона да умре.
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Прожекционната зала на „Бейдър Кемикъл“ бе малка — пет реда сгъваеми столове с тясна пътека между тях.
Долархайд закъсня. Седна най-отзад, скръсти ръце и отправи поглед към екрана, върху който се редуваха сиви и цветни карти, различно осветени кубове, заснети на инфрачервена лента с различен химически състав.
Дандридж, младият ръководител на лабораторията, малко се смущаваше от присъствието му. Долархайд беше авторитет, всепризнат експерт в тъмната стаичка, известен със своята прецизност.
Дандридж от месеци не беше търсил съветите му, вероятно вследствие на лекото съперничество, появило се след поглъщането на „Бейдър“ от компанията-майка.
— Реба, дай ни състава на проявителя от проба номер осем — каза той.
Седнала на стола до пътечката с бележник в ръка, Реба МакКлейн заговори ясно и отчетливо, движейки равномерно пръстите си по повърхността на меко проблясващата в ръцете и хартия. Сбито и стегнато очерта основните операции при проявяването — използваните химикали, температура и време за проявяваме, условия на съхранение преди и след използване на филма.
Високочувствителната лента изисква пълна тъмнина при обработката. Тя бе направила необходимото, познаваше наизуст всички мостри, откриваше ги само с едно докосване на пръстите. Най-сетне екранът опустя.
Реба МакКлейн остана на мястото си, докато другите станаха и се насочиха към изхода. Долархайд безшумно се доближи до нея и я заговори още преди залата да се опразни. Не искаше да създава впечатление, че тайно я наблюдава.
— Помислих, че няма да успеете — каза тя.
— Закъснях, тъй като имах проблем с апаратурата.
Лампите светнаха и черепът и проблясна там, където косата и беше разделена на път. Той я гледаше отгоре надолу.
— Успяхте ли да видите пробата на 1000 С?
— Да.
— Всички смятат, че е много добра. С нея се работи далеч по-лесно, отколкото с 1200. Ще ви свърши ли работа?