— Винаги проверявай, винаги!
— Винаги проверявам, Джак.
— Честър ли го донесе?
— Да.
— Показа ли ти печата, преди да ти го даде?
— Да. — Греъм скъса канапа. — Това са копия от всички документи, свързани с наследството на Джейкъби. Помолих Меткаф да ми ги изпрати. Ще ги сравним с документите на Лийдс, когато ги получим.
— Поръчали сме на един адвокат да свърши тази работа.
— Нищо, и аз искам да проверя. Не знам нищо за Джейкъби, били са нови в града. Заминах за Бърмингам с цял месец закъснение и всичко бе отишло по дяволите. От Лийдс имам впечатления, но не и от Джейкъби. Трябва да ги опозная, да разговарям с техни познати в Детройт. Искам да отида поне за още два дни в Бърмингам.
— Трябваш ми тук.
— Слушай, с Лаундс попадението беше право в целта. Накарахме Зъбльото да побеснее по негов адрес. По този случай разполагаме с някои улики и полицията ги разследва. За него Лаундс бе временен дразнител, но семействата на Лийдс и Джейкъби са онова, от което има нужда. Ето защо трябва да открием какво ги свързва. Това е единственият начин да го пипнем.
— Вече разполагаш с документите на Джейкъби — каза Крофорд. — Какво ще търсиш?
— Всичко, Джак. В момента например ще направя няколко медицински извода. — Греъм издърпа от пакетчето някакъв данъчен формуляр и продължи: — Лаундс беше в инвалиден стол. Медицински момент. Шест седмици преди да бъде убита, Валъри Лийдс е претърпяла хирургическа операция, помниш дневника и. Киста на едната гърда. Втора връзка с медицината. Затова си задавам въпроса дали и госпожа Джейкъби не се е подложила на някаква операция?
— В доклада за аутопсията май не видях такова нещо.
— Вярно е. Но може да е нещо, което не си личи. Тя се е лекувала на две места — в Детройт и в Бърмингам, възможно е част от документацията да липсва. Но ако има нещо, в тази купчина трябва да открия съответното отчисление или застрахователно искане.
— Допускаш, че нашият човек може да се окаже санитар, който шари между Атланта, Бърмингам и Детройт?
— Ако си бил в психиатрична клиника, усвояваш някои номера и нищо чудно после да можеш да си намериш работа като санитар — отвърна Греъм.
— Гладен ли си?
— По-късно ще ям. На пълен стомах не мога да мисля.
На излизане Крофорд се обърна и погледна Греъм от полумрака на коридора. Гледката не му хареса. Ниско спуснатите осветителни тела подчертаваха бръчките по лицето, на Греъм, който продължаваше да изучава жертвите, вторачени в него от фотографиите. В стаята миришеше на отчаяние.
Дали няма да е по-добре да изпрати Греъм отново на улицата, и го натовари с пряка оперативна работа? Крофорд не можеше да го остави да се самоизгори за нищо. А за нещо? Безупречният административен инстинкт на Крофорд никога не се влияеше от чувство за жал. Той му нареди да остави Греъм на мира.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Към десет вечерта Долархайд грохна от умора след изтощителната тренировка с тежести. Сетне гледа филмчета и опита да се облекчи. На пак беше неспокоен.
При мисълта за Реба МакКлейн възбудата се удряше в гърдите му като тежък студен медальон. Не трябва да мисли за Реба МакКлейн!
Все още запъхтян и зачервен от упражненията, той се отпусна в люлеещия се стол и включи телевизора, за да разбере докъде е стигнало полицейското разследване по случая Фреди Лаундс.
Ето го Уил Греъм, изправен до ковчега, край който се дереше църковен хор. Доста е слабичък, лесно би му строшил гръбнака. Добра идея, много по-добра, отколкото да го убие. Ще му прекърши гръбнака и леко ще го поосуче. Така ще води следващото си разследване от инвалидна количка. Няма да бърза, нека Греъм преживее ужаса на очакването. През цялото време Долархайд усещаше една спокойна сила.
Полицаите на Чикаго вдигаха пара на пресконференцията, но зад лъжливите им твърдения, че работят сериозно, се криеше голият факт — по случая Лаундс няма напредък. Сред групата зад микрофоните се мярна и Джак Крофорд. Долархайд го беше виждал на снимка в „Сплетника“.
Изправен между двама телохранители, представител на вестника каза:
— Този жесток и безсмислен акт ще направи така, че гласът на „Сплетника“ ще зазвучи още по-силно!
Долархайд изпръхтя. Дори и да е така, гласът на Фреди замлъкна завинаги. Телевизионните говорители вече го бяха прекръстили на Дракона, а за действията му казваха „убийствата, извършени от Зъбльото, както го нарича полицията“. Категоричен напредък.
Новините продължиха с местни събития. Някакъв дебелак с конски зъби предаваше от зоологическата градина. Явно го бяха пратили по-далеч, за да не им се мотае из краката. Долархайд посегна към дистанционното управление, но в същия миг на екрана се появи доктор Франк Уорфийлд, директор на зоопарка. Само преди няколко часа докторът с удоволствие бе приел предложението на Долархайд за няколко снимки.