Войниците бяха неспокойни — Стария Боб беше наредил на дузина конници да се пръснат из гората пред фургоните, на двеста метра един от друг, а останалите пазеха тила им, готови да се хвърлят в атака, предвождани от Гилбърт.
Вместо да спрат, за да обядват, продължиха напред, а когато слънцето се спусна ниско в небето, Стария Боб се върна да им съобщи, че наближават едно от сечищата, които се поддържаха специално за керваните, пътуващи към панаира.
— Изглежда ужасно — каза той, — но има прясна вода и достатъчно място.
Всъщност по-голямата част от полето беше обрасла в малинак. По всичко личеше, че някакъв малък керван е лагерувал там няколко дни по-рано, но без да се отдалечи от пътя, така че храстите бяха останали непокътнати.
Гилбърт прати няколко мъже в доспехи да ги подкастрят с мечовете си и накара стрелците си да привържат наръчите към здрава рамка, теглена от два коня. През последните три часа, преди да се стъмни, по-възрастните мъже издигнаха укрепление от бодливите храсти и се погрижиха за животните, докато чираците готвеха и носеха вода. После подпалиха останалата част от полето, защото вечерта беше суха. Малинакът лумна като сухи съчки и за минути изгоря чак до края на гората.
Магьосникът дойде, за да погледа как искрите излитат към небето в свежата нощ.
— Това беше извънредно глупаво — каза той.
Рандъм ядеше наденица с чесън.
— Защо? — учуди се той. — Сега нищо няма да пречи на стрелците да се прицелват — дребните блатници и онези паяци, ърките, няма да има къде да се скрият.
— Огънят е предизвикателство — каза старият маг. — Той е враг на Дивото.
Той впери тежкия си поглед в търговеца, но Рандъм беше понасял такива погледи цял живот.
— Керванът е по-защитен, когато полето около него е чието — натърти той като сърдито момченце.
— Не и ако дойдат шест змея, глупако. Не и ако една дузина златни мечки си наумят, че си влязъл в територията им или ако двойка демони-пазители решат, че си нарушил Горския закон. Тогава почистеното поле няма да те спаси. — Въпреки това той изглеждаше примирен. — Освен това ърките нямат нищо общо с паяците. По-скоро са феи41. А сега… къде е моят пациент?
— Младият рицар ли? Спи дълбоко. Понякога се събужда, започва да си говори сам, после пак заспива.
— Така е най-добре за него — рече Хармодий, заобиколи фургоните и отиде при младежа. След един дълъг преглед пак го зави с одеялото и тогава той отвори очи.
— Защо просто не ме оставихте да живея? — каза той. Изглеждаше измъчен. — Всеблаги Йесу… Исках да кажа, толкова ли не можахте да ме оставите да умра?
— Никой никога не ми благодари — съгласи се магьосникът.
— Аз съм Гавин Мюриен — каза младежът и изохка. — Какво сте ми сторили?
— Знам кой сте — кимна Хармодий. — Сега ви викат Здравия врат. — Нито единият от двамата не се засмя. — Не съм съвсем сигурен какво ви сторих, но до няколко дни ще ми се изясни. Не се тревожете.
— Да не се тревожа, че бавно се превръщам в някакъв отвратителен, прокълнат от Бога враг на хората, който ще се опита да убие и изяде всичките ми приятели, така ли? — попита Гавин. Личеше си, че се опитва да остане спокоен, но в гласа му прозираше паника.
— Богато въображение имате — отбеляза Хармодий.
— И преди са ми го казвали. — Гавин огледа предмишницата си и подскочи от ужас. — Йесу Христе, имам люспи. Не е било сън! — Той повиши глас, а очите му се присвиха. — В името на свети Георги… милорд, трябва ли да ви моля да ме убиете? — Погледът му се зарея надалеч. — Бях толкова красив… — каза той с чужд глас, а Хармодий направи физиономия.
— Много драматично. Наложи се да почерпя сила от нещо в Дивото, за да ви изцеря. — Той сви рамене. — Не я контролирах изцяло, но както и да е. Иначе щяхте да загинете, което не е за предпочитане, каквото и да си мислите сега.
Младият рицар се обърна с гръб към него и затвори очи.
— Няма откъде да го знаете. Вървете си и ме оставете да спя. Света Дево, нима съм обречен да се превърна в чудовище?
— Сериозно се съмнявам — отвърна Хармодий, макар че собствените му съмнения по въпроса доста го тревожеха.
— Моля ви, оставете ме сам — рече рицарят.
— Както желаете, но пак ще се върна, за да проверя как сте.
Хармодий протегна към младежа нишка от силата — сега беше негов ред да подскочи, стреснат от онова, което видя. Гавин забеляза реакцията му.
— Какво става с мен?
Хармодий поклати глава.
— Нищо — излъга той.
Врагът ги нападна едва след като се стъмни. От мрака засвистяха стрели и двама от стражите рухнаха — единият без да издаде звук, другият — с паническите писъци на човек в агония.
41
В англосаксонската митология феите обикновено са настроени враждебно към хората. — Бел.прев.