Той отпусна юздите и кобилата тръгна надолу по тревистия бряг на потока. Мъжете под моста започнаха да си събират нещата, но той вдигна ръка, за да ги спре.
— Нищо лошо не сме направили — каза един русоляв селяндур с къса брада и вдигна мазните си ръце.
Гастон поклати глава.
— Отговорете ми само на един въпрос — каза внимателно той. Заговореше ли на албински, винаги оплиташе конците. Русолявият сви рамене и Гастон забеляза, че чукундурът дори не се опитва да го поздрави любезно — нито отдаде чест, нито се поклони.
Албинци — народ от глупаци и главорези.
— Защо толкова бързате да си изядете шунката и да се приберете? — попита той, накара кобилата да направи още няколко крачки, за да го чуват по-добре и се приведе към тях. И четиримата го изгледаха така, сякаш глупакът е той, а не те.
— Защото на жена ми ѝ трябвам вкъщи — каза един от тях.
— Защото ако слънцето грее все така, след десетина дни ще трябва да приберем сеното — рече вторият, който носеше хубава ленена риза и сребърен пръстен. По галските стандарти албинските селяни бяха заможни, охранени и невъзпитани.
— Защото съм длъжен да стоя, докато изядем бекона — каза третият, възрастен мъж с дълга побеляла коса. На туниката му Гастон забеляза очертанията на внимателно разшитата емблема от кръстоносен поход.
— Вие май сте воювали и преди, а? — попита той.
Възрастният мъж кимна с безизразно лице.
— Тъй, тъй, момко — отвърна той. Гласовете им ехтяха под моста.
— Къде? — попита Гастон.
— На изток — отвърна мъжът и отхапа от бекона. — А преди това се бих във войната с пейнимите под командването на сер Жил дьо Лен. Воювал съм и под знамето на лорд Бейн. И в армията на стария крал в битката при Чевин. Чували ли сте за нея?
Гастон се усмихна.
— Доставя ви удоволствие да ми се подигравате — любезно каза той.
— Не — рече старият стрелец. — Чужденците не знаят много за войната, а вие, види се, не сте се трепали в голяма битка като чевинската, иначе нямаше да ни задавате малоумни въпроси. Ядем си бекона, за да си идем, без да се бием. Защото битката ще бъде ужасна и аз много добре знам какво ще стане, мама му стара. Затуй зет ми и двамата му приятели ще дойдат с мен.
Гастон се стресна от тона на мъжа, както и от свирепия поглед в очите му.
— Но вие… вие сте били homme armé45. Знаете какво е чест… знаете какво е слава!
Мъжът го изгледа, довърши парчето бекон и се изплю.
— Толкоз. Време е да си вървим у дома — рече той и изтри мазните си ръце в кожения си колчан и калъфа на двуметровия си лък.
— Ако ни победят — каза Гастон, търсейки начин да се обясни с този арогантен селянин, — фермите ви ще бъдат унищожени.
— Ами — обади се по-младият брадат мъж. — Ако ви победят. Дивото ще смаже Севера. Ние не сме северняци — заяви той и сви рамене.
Старият стрелец също сви рамене, а другите двама се ухилиха. Възрастният мъж се доближи до стремето на рицаря.
— Слушайте, сер рицарю. При Чевин не отстъпихме и погина сума ти народ. Старият крал рече, че няма да ни закача повече. До края на живота ни. Е, аз ще се погрижа да си изпълни обещанието. Нал’ тъй? Чуйте съвета на един стар войник. Когато блатниците писнат и се юрнат към вас, кажете си молитвата, защото няма да спрат, а след тях ще дойде нещо много по-ужасно. Ще ви изядат жив. И по-страшни твари има — душата ви ще захапят, докато сте още жив. Тъй че е все едно дали сте били на литургията, нали?
В началото Гастон се чудеше дали да не убие и четиримата заради нахалството им, но думите на стрелеца някак си му повлияха и той започна да кима.
— Аз ще победя. Ние ще победим — рече Гастон. — Ще съжалявате, че не сте били до нас в този славен ден.
Старият стрелец поклати глава.
— Не. Точно туй вие богаташите никога няма да го разберете. Изобщо няма да съжалявам, но искрено ви желая късмет — каза той и се изкиска. — При Чевин бяхме двадесет хиляди души. Сега кралят с колко разполага, с четири хиляди? — рече стрелецът и се изсмя презрително. — Да ви предложа парче бекон?
Заради разговора със селяните Гастон беше изостанал и когато подкара коня по стръмния бряг на реката, дъвчейки сланина, той се озова сред контингента от граничните райони на кралството. Продължи нататък, докато настигна рицарите и професионалните войници, които бяха част от кортежа на граничния граф.
Един глашатай го забеляза и бързо го упъти към капитана на телохранителите, който пък го заведе при самия граф. Той яздеше в пълно бойно снаряжение — носеше хубава бяла броня, кована на изток, а под нея — ризница и кожени дрехи. Един оръженосец носеше шлема му, а на главата на графа бе нахлупена зелена кадифена шапка, украсена с диамантена брошка, от която екстравагантно стърчеше щраусово перо от Изтока.