Капитанът изпи сайдера на четири големи глътки.
— Аз също бих искал да оцелея — каза той и въздъхна. — Нямам нищо против използването на силата. Самият аз прибягвам до нея.
Хармодий вдигна очи към него.
— Можеш ли да преливаш? — попита той.
Червения рицар се намръщи.
— Знам какво имаш предвид — рече той, — но никога не съм го правил. Освен това не ми достигат сили. Пруденция ме учеше, че мускулната сила нараства благодарение на безспирни тренировки и че с магията е съвсем същото.
Магьосникът кимна.
— Вярно е. Или почти. Ти обаче имаш достъп до силата на Дивото. Това е много необичайно.
— Ти какво очакваше? Мама ме отгледа така, че да стана Антихриста — горчиво изрече капитанът.
Хармодий сви рамене.
— Можеш да се самосъжаляваш, можеш и да го надмогнеш. За двете заедно се съмнявам. — Той се приведе напред. — Слушай сега, млади човече. Всичките му действия досега бяха дребни заигравания. Разполага с хиляди блатници и с всичките страховити чудовища от северния край на Дивото — тролове, змейове, демони, отвъдстенци, ърки. Силата му стига, за да те затвори в магическа клетка — теб, който можеш да черпиш направо от силата на Дивото. Когато използва цялата си мощ срещу нас, Торн ще ни избие до крак.
Младежът сви рамене и отпи още вино.
— Да се предадем тогава — презрително каза той.
— Събуди се, момче! Това е сериозна работа! — сопна се старецът и удари с ръка по масата. Двамата се изгледаха кръвнишки. — Трябва да използваш силата си в наша полза. Ще се съгласиш ли да те обучавам?
Червения рицар извърна поглед.
— Да — измърмори той, облегна се назад и изведнъж лицето му стана сериозно. Той вдигна очи. — Да, Хармодий. Ще се съглася да ме обучаваш и ще спра да се бунтувам срещу очевидния ти авторитет само защото ми напомняш за не-баща ми.
Хармодий сви рамене.
— Не се наливам достатъчно, за да ти напомням за отвратителния ти не-баща.
— Докато изброяваше съюзниците му, не спомена бунтовниците — смени темата капитанът. — Мярнахме няколко в лагера му, когато пратих първата вилазка. Сега ги е преместил някъде и не мога да ги открия.
— Бунтовници ли? — попита Хармодий.
— Да — кимна младият човек. — Макар че не са просто бунтовници, а хора, които искат промяна.
— Звучиш така, сякаш ги разбираш — отбеляза Хармодий.
— Ако се бях родил в колиба на крепостен, щях да стана бунтовник — отвърна капитанът, загледан в бронята си, прилежно овесена на поставката ѝ. Сякаш размишляваше за социалното неравенство в кралството.
Хармодий сви рамене.
— Говориш като Древните — каза той с усмивка.
— Обикновените хора живеят по-зле, отколкото когато бях дете — твърдо рече капитанът. Магьосникът поглади брадата си и си наля чаша вино.
— Момко, не може да не си забелязал, че всички живеят по-зле. Обществото ни се разпада, а Дивото печели — не с големи победи, а просто чрез ентропия47. Хората ни са по-малко, стопанствата също — забелязах това, докато яздех насам. Алба е на път да рухне, а тази незначителна битка за маловажна крепост на мост, жизненоважен за един земеделски панаир, постепенно се превръща във войната на твоето поколение. Шансът никога не е на наша страна, защото никога не постъпваме мъдро — когато имаме пари, ги пилеем, за да воюваме помежду си и да строим църкви. Когато нямаме, се боричкаме за огризките, а Дивото само чака да прилапа неразораните ниви.
— Тук няма да се проваля — каза Червения рицар.
— Защо? Защото ако удържиш победа тук, най-после ще обърнеш гръб на съдбата, която са ти избрали? — попита магьосникът.
— Всеки трябва да се стреми към нещо — отвърна капитанът.
Битката при Албинкърк не се състоя.
Кралската армия се строи на юг от града, на западния бряг на река Албин, а северният ѝ фланг бе защитен от по-малката Кохоктън. Кралските ловци два дни избиваха блатници, а оръженосците и стрелците се научиха да приемат нощните си дежурства сериозно, след като предната нощ нещо отмъкна почти сто бойни коня. Един рицар в доспехи и шестима оръженосци загинаха в мрака, убити от изчадие с броня, по-едро от пони и по-бързо от котка. А може би лъв бе избягал от мишка. Гастон не беше съвсем сигурен кое от двете бяха хората.
Кралят разполагаше с почти три хиляди рицари и войници, както и с четири хиляди и петстотин пешаци дори без да се броят новобранците, които останаха да пазят лагера.
От една страна, това беше най-голямата и добре въоръжена армия, която Гастон бе виждал някога — албинците разполагаха с достатъчно доспехи, за да въоръжат всички селяни и макар че бронята на местните рицари беше недостатъчна, а те изглеждаха малко старомодни с боядисаните си в ярки цветове кожени надризници, кралската армия бе по-многобройна от тази на който и да е галски благородник, разполагаше с повече коне и беше по-добре хранена. Братовчед му беше спрял да я обсъжда. С приближаването към врага войниците изведнъж станаха по-силни и по-компетентни, часовоите бяха непрекъснато нащрек, а младежите вече не препускаха напред-назад без доспехи на гърба.
47
Мярка за безпорядъка (хаоса) в една термодинамична система, както и естественото състояние, към което се стреми тя. — Бел.прев.