Докато се изкачваше по стълбите до кулата, Дръзката се заслуша в приказките на войниците, очаквайки да я одумват — знаеше, че не я бива достатъчно за капрал. И това щеше да стане, но имаше още много да учи. Освен това я чакаше тежка нощ. В кулата, където се помещаваше гарнизонът, другарите ѝ лъскаха доспехи, точеха остриета, подрязваха колани и проверяваха подплатата на гамбезоните си. Имаха цял куп ритуали за късмет и благополучие в боя и до един бяха изтощени.
На последното стъпало стоеше нейният заклет враг Том Лошия, заобиколен от лакеите си. Тя изправи гръб, забелязала, че великанът е в пълно снаряжение, въпреки че не е на смяна — носеше всичките си доспехи, с изключение на шлема и бронираните ръкавици, които лежаха на дървената маса. Дръзката си отбеляза, че по блясък бронята му ни най-малко не отстъпва на нейната.
Том разговаряше с Пияндето, двамата се усмихваха. Тя срещна погледите им и ги изгледа свирепо.
— Какво?
— Хората ти го докарват като за кралската гвардия — рече Том с дрезгав кикот.
— Това пък какво означава, дявол те взел? — сопна му се Дръзката и погледна към оградения балкон зад гърба му — оттам в кулата влизаше и светлина, и чист въздух. Видя свещеника, който тъкмо излизаше на стената и се почуди какво ли прави там.
Пияндето се плесна по бедрото.
— Нали ти казах! — изрева той и се върна към играта, а тя забрави за отец Хенри. — Даже един комплимент не може да приеме!
Дръзката ги изгледа свирепо и се качи на покрива, за да наблюдава хората си.
— Къде останаха войниците? Капитанът остави бележка, че…
Том ѝ кимна.
— Това е моя работа, капрале. Подготвям вилазката.
Жегна я разочарование, примесено с гняв.
— Вилазка ли? Но…
— Ти отговаряш за стражата — каза Том. — Сега е мой ред.
— Винаги е твой ред — сопна му се тя.
Той кимна без грам разкаяние.
— Аз съм primus pilus49, Дръзката. Мога да водя вилазки до Второ пришествие, че и след това. Изчакай си реда, миличка.
Тя се стегна, но Том поклати глава.
— Не, не, прощавай, Дръзката. Лошо го рекох, но държа аз да водя вилазките — момчетата имат нужда да ме виждат да се бия.
— А на теб ти прави кеф — рече тя и едва не опря нос в неговия. — На мен също, копеле такова.
Том се разсмя.
— Разбрах, капрале.
Тя се отдръпна.
— Искам и аз да ги водя. Както и да е, къде са всички?
— Отидоха да се изповядат на свещеника. Не се тревожи, Дръзката, сигурно няма да излезем. Но вилазката всяка нощ ще чака на покритата пътека, готова за тръгване.
Дръзката поклати глава и тръгна по стълбите, за да се изкачи още по-високо. Чувстваше се изключена.
Мракът беше почти непроницаем и звуците, които се носеха от различните изчадия в равнината, щяха да смразят кръвта ѝ, ако си позволеше да мисли за тях. Вместо това остана при мъжете, които отговаряха за огромната балиста. Днес я бяха покачили върху сложен комплект от карданови предавки, проектиран от стария магьосник. Дръзката я изпробва лично — сега машината се движеше като жива. Безглавия — мъжът, който носеше отговорност за нея — я потупа с любов.
— Дъртият козел я омагьоса. Като жива е! Появи ли се пак змей, ще го утрепем.
Дръзката раздвижи балистата напред-назад. Беше истинско удоволствие, сякаш участваше в някаква игра.
— Понякога машината си е просто машина — изрече нечий силен глас и старецът изплува от мрака. Дръзката никога се беше приближавала до истински магьосник и се стресна.
— Късмет извадихме, че изведнъж пристигнаха петдесет изкусни майстори — мазач, който умее да чертае, ковачи, които могат да правят пружини, дърводелец, който работи прецизно. — Чародеят сви рамене. — В интерес на истината, този механизъм е изобретение на Древните, аз само го открих в една книга. Заслугата за изработката е на майсторите. — Въпреки това старецът изглеждаше много доволен и потупа машината като любимо куче. — Е, признавам си, че ѝ направих една магийка.
— Ето, омагьосал я е и сега балистата е жива! — щастливо заяви Безглавия. — Ще си утрепем змей!
Хармодий сви рамене, сякаш се подиграваше на невежеството на хората, приемайки хвалбите им. Погледът му се задържа върху Дръзката.
„Всеблаги Йесу, да не би дъртият маг да ме мисли за привлекателна?“ При тази мисъл я побиха тръпки и тя неволно се сгърчи. Хармодий забеляза това и се разсмя, а после замлъкна.
— Нещо се движи долу, между укрепленията — каза магьосникът и тя се наведе над стената.
49
Най-висшият центурион на един римски легион. Командва първата центурия и първата кохорта. — Бел.прев.