— Разполагам с двадесет смелчаци, които ще се включат в гарнизона ви — рече червенобрадият.
— По-скоро бих искал онези стрелци — каза капитанът и се усмихна, за да смекчи думите си. — Добре, свалете кралицата на брега. Не обръщайте внимание на червата — нямахме време да почистим.
Той се изправи с усилие и едва успя да остане на крака. С мъка се прехвърли обратно на дока, събра сили да издаде нужните заповеди и се тръшна върху един кнехт52. Даваше си сметка, че червенобрадият му казва нещо, но току-що беше направил заклинание, без да е спал и да е възстановил силата си. Беше се докарал до пълно изтощение въпреки многобройните предупреждения на Пруденция.
Капитанът посегна към бледите слънчеви лъчи, свали бронираните си ръкавици и вдигна ръце към слънцето.
„Какво ли би казала майка ми?“ — почуди се той, защото в мига, в който слънчевите лъчи погалиха дланите му, в тях се вля тънка струйка сила. Главоболието му утихна, а депресията…
„Амичия?“
„Капитане?“ — язвително отвърна тя.
„Слънцето. Посегни към него и поеми от силата му.“
„Не мога. На мен не ми е дадено.“
„Глупости, милейди. Както би казал Хармодий, силата си е сила. Вземете я.“
„Името си ли чух?“
„Покажи ѝ онова, което показа на мен. Покажи ѝ пътя до слънцето.“
„С удоволствие, щом ми остане и един миг, в който не ми се налага да се боря за живота си.“
В Имагинерното Хармодий изглеждаше направо опърпан.
„Тогава използвай кладенеца“ — отвърна капитанът.
Внезапно се озова на нейния мост, без да иска. Водата беше намаляла до тънка струйка, камъните бяха сухи, а зеленината — повехнала. Той хвана ръката ѝ и Амичия въздъхна.
„Ще победим — рече капитанът. — Няма да е лесно, но ще победим.“
Не беше съвсем сигурен как ще изглежда кладенецът в нейното убежище. Създаде капак, а после и ръчна помпа, в самия край на дървения мост.
„Протегни ръце“ — каза той.
Тя се усмихна.
„Слънцето не е за мен, но мога да използвам кладенеца.“
Капитанът поклати глава.
„Трябва само да посегнеш. Силата си е сила, вземи колкото ти е нужно“ — рече той и започна да помпа. От чучура изригна мощна струя и попи в нея през зеления ѝ сукман. Амичия се разсмя, а силата плисна навсякъде около тях — във вира, под моста, по дърветата. Светлината стана по-наситена, потокът запя.
„О!“ — възкликна тя и посегна към кладенеца. Внезапно капакът и помпата изчезнаха, а потокът под краката им бясно забушува.
„О! — извика тя, стиснала здраво очи. — О, Боже мой!“
Червения рицар въздъхна — не на такава развръзка се надяваше, но навън някой го викаше. Той се наведе, целуна я и устните ѝ му се сториха невъзможно сладки.
„Трябва да вървя“ — рече капитанът.
— Това са кралските телохранители! — извика червенобрадият. Сочеше на изток и на юг, към другата страна на реката. — Познавам ги.
— Доведи коне — рече капитанът на Майкъл. — Бойни. Един за мен, един за теб и един за червения великан. Сер Майлъс, поемете командването, докато се върна и повикайте лечител от крепостта. Кажете им, че кралицата на Алба умира.
Не му се искаше да я зареже — не обичаше да оставя работата недовършена. Разполагаше с нов източник на сила, но кралицата се нуждаеше от деликатна, обучена ръка… а и трябваше да му остане енергия за битката.
Хората му я вдигнаха, минаха покрай него с носилката…
— Майната му — измърмори той, сложи ръка на голото ѝ рамо и ѝ даде цялата си сила — всичко, което беше почерпил от кладенеца на Амичия и от слънцето. Залитна, изплю се във водата, усетил вкус на жлъчка и падна на колене, а тя простена и забели очи.
Майкъл го хвана за рамото, тикна в ръката му манерка, пълна с разредено вино и той изплю първата глътка, преди да отпие.
— Помогнете ми да стана — помоли Червения рицар и червенобрадият го подхвана под другото рамо.
— Значи сте вещер — безцеремонно заяви той и капитанът не можа да сдържи смеха си.
— Ще ви простя неточната терминология.
Виното беше хубаво. Майкъл му подаде парче меденка.
— Яжте — подкани го той. Началникът му го послуша, позволи на слънчевите лъчи да окъпят ръцете и дланите му и задъвка. На няколко метра от него сер Майлъс се опитваше да стигне дъното на кожен мях, пълен с вода.
52
Двойна тръба с обща основа на палубата на плавателен съд или на пристан. Използва се за връзване на корабни въжета. — Бел.прев.