— Това е моят калфа Едуард. Той изработи и двете пробни устройства и е много способен. Може пък да склони да работи за вас — каза началникът му и погледна към Едуард. — Искаш ли да опиташ, Едуард? Поръчката ще е само за теб.
Едуард засия, а особеният тъмноок човек отново наклони глава встрани.
— Чудесно — рече той и сложи на тезгяха два листа тънък пергамент. — Хвърлете им един поглед и вижте как ви се струва — рече той. — Тръба, прах и фитил. Искам да изработите и трите.
— Само едно устройство ли желаете? — попита Едуард. — Къде да го изпратим?
— Ще ви дам подробни указания. За едни приятели е — поясни той и се засмя. — Да, искам само едно устройство. След като приключите, унищожете всички записки. Иначе ще се видим пак. Разбрахте ли?
Едуард огледа мъжа — не изглеждаше особено опасен, но видът му явно лъжеше. Освен това по опакото на дланите му сякаш за миг проблеснаха люспи.
— Ще ми платите ли? — внимателно попита Едуард.
— Разбира се — отвърна странникът. — Петдесет златни дуката предплата и още толкова, щом приключите.
Едуард едва успя да си поеме дъх, а майстор Пайл поклати глава.
— Ще повикам нотариуса.
Точно над тях, в огромната крепост в Харндън, кралят се любеше със съпругата си. Два нови белега пълзяха по мускулестите му бедра, а на гърба на кралицата се белееше трети, но нито един от двамата не изглеждаше по-малко омагьосан от половинката си.
Кралят я боготвореше както поклонник — божество. Накрая близна крака ѝ, гризна го нежно и стана.
— Хората ще ми се смеят — каза той. — Аз съм крал, който обича единствено съпругата си.
Тя се засмя, сви юмруци, протегна се като котка и се обърна по корем, така че дискретно да покаже и гърдите, и гърба си.
— Ако позволите — измърка Дезидерата, — бих искала да изкажа съмненията си във Ваше величество.
Той се разсмя и се хвърли отново до нея, сякаш беше много по-млад.
— Обичам те — каза кралят.
Излежаваха се мълчаливо, докато кралските оръженосци в преддверието започнаха да шумят, за да им напомнят, че ги чака кралска работа.
— Определих дата за твоя турнир в Лорика — каза кралят, който знаеше колко ще зарадва жена си. — Ще се отрази добре на всички… след битката. Ще го проведем след Петдесетница.
Тя си пое дълбоко дъх — гледката беше очарователна — и плесна с ръце.
— Освен това поръчах две от твоите каруци на майстор Пайл и гилдията на коларите — добави той. — Трябва да изпробваме хрумването ти. Ще ги покажа на турнира и ще наредя на васалите ни със свити да използват същия модел. — Кралят сви рамене. — Все отнякъде трябва да започнем.
— А Червения рицар? — попита Дезидерата.
Той подскочи като ужилен, а кралицата поклати глава.
— Ротата му разполага с множество еднакви каруци, изработени в Гале — рече тя и се усмихна. — Явно идеята не е хрумнала първо на мен.
Той поклати глава.
— Не бях забелязал.
Кралицата сви рамене — поредният изкусителен жест.
— Ако не се облечеш, посланикът на императора ще трябва дълго да ме чака — отбеляза той и посегна към нея.
— Позволих си да го поканя на турнира — каза кралицата. Наблюдаваше го зорко като ястреб, но той не трепна.
— А — рече кралят.
Лагерът му се стори много уютен в късната лятна вечер, а пристигането им толкова приличаше на завръщане у дома, че капитанът едва не се разплака. После тръгна да види хората си, а усмивката не слизаше от лицето му.
В една каруца седеше Гелфред и хранеше…
— Боже Господи, Гелфред! Това Пърсивал ли е? — възкликна капитанът, слезе от ездитния си кон и смая ловеца си, като го прегърна.
Орелът плесна с криле и изкряска, а Гелфред кимна.
— Чудесна птица е. — Той се огледа и добави: — Мястото му не е при нас, разбира се. Простете, но нито вие, нито игуменката сте кралски особи.
Капитанът кимна.
— Ще помолим императора да ни издаде хрисовул58, какво ще кажеш? — каза той и се засмя. — Освен това съм почти сигурен, че игуменката за малко е щяла да стане кралица.
Гелфред беше потресен, а сер Алкеос кимна.
— И аз го подозирах.
Гавин погледна към капитана.
— Аз ще играя малоумния брат. За какво става дума?
В съзнанието на капитана Хармодий се изсмя като ехидна клюкарка.
„Аха! Значи осъзна коя е!“
— Била е любовница на стария крал, Гелфред. София Рей. Хотор Велики ѝ предложил брак след битката при Чевин, но тя му отказала. — Капитанът се усмихна. — Представи си само, била е любовница и на краля, и на Ричард Плангиър, по едно и също време! — Той поклати глава. — После е станала игуменка. Преди тридесет години. — Той поглади перата на Пърсивал. — Сигурно Хотор ѝ е дал орела. Положително е доста стар.
58
Златен печат, прикрепян към указите, издавани от византийските императори, а по-късно и от други монарси в Европа през Средновековието и Ренесанса. — Бел.прев.