Щом дойде на себе си, той извика:
— Пази се, има и още един!
Гелфред бавно се доближи с чаша в ръка, внимателно подпрял заредения лък между китките и лактите си.
— Много време мина — каза той и поклати глава. — Толкова се молих да се свестите, че на броеницата ми не останаха мъниста. — Той трепереше. — Не мисля, че другият ще дойде.
Капитанът се изплю, за да прогони вкуса на бълвоч.
— Хубаво — отвърна той. Искаше му се да каже нещо духовито. — Хубаво. — Нищо не му хрумна и той взе чашата. — Колко… откога стоя на колене тук?
— Твърде отдавна — каза Гелфред. — Трябва да тръгваме.
Ръцете на капитана трепереха толкова силно, че виното се разля. Гелфред го обгърна с ръце, а младият човек не отблъсна нежеланата прегръдка и се разтрепери. После се изми на потока — чувстваше се осквернен. Внезапно се боеше от всичко, изобщо не се чувстваше като воин, който се е бил сам срещу демон, най-големият враг на човешкото владичество и от обожанието в очите на Гелфред му се гадеше.
„Утре без съмнение ще бъда напълно непоносим“ — каза си той.
Гелфред отряза главата на демона. Капитанът избълва втора струя жлъчка и се зачуди дали някога отново ще може да се изправи срещу създание от Дивото. Костите му сякаш се бяха превърнали в желе. Усещаше нещо в центъра на стомаха си, някаква празнина. Знаеше точно как се чувства — сякаш братята му са го пребили и унизили. Добре познаваше това усещане. Те бяха по-млади от него, мразеха го и направиха живота му черен, щом той разбра, че…
Червения рицар се изплю. В някои неща е най-добре да не задълбаваш.
Той издигна стена пред спомена и усети как страхът му леко се отдръпва — първият знак, че приливът спада. Значи щеше да премине.
Гелфред не можа да принуди коня си да носи главата, а капитанът не беше достатъчно съсредоточен, за да използва силата си и да му помогне. Затова я вързаха с въже и я повлякоха след себе си.
Пътят до лагера беше много дълъг. След час нещо зад тях започна да вие и капитанът усети, че косъмчетата на тила му настръхват.
Моган наблюдаваше убиеца на братовчед си, докато бавно се качваше на коня и потегляше на север.
Тя беше ловец, а не берсерк23. Смъртта на братовчед ѝ я ужаси и нямаше да се изправи срещу мъжете на пътя, преди да я е разбрала. Вместо да ги нападне, тя внимателно се запромъква от скала на скала, като се стараеше да остава далеч от погледите им и ги наблюдаваше с изключително острите си очи, създадени да зърват раздвижването на жертвата на километър разстояние из равнините на запад.
Щом и двамата изчезнаха от погледа ѝ, тя се спусна обратно по хребета. Тунксис лежеше на земята, а могъщото му тяло представляваше жалка купчина, превита и смазана от смъртта. По трупа вече кацаха птици.
„Отрязали са главата му.“
Беше ужасяващо. Моган отметна глава назад и зави от гняв и мъка. След третия вой пристигна брат ѝ, придружен от четирима ловци, до един въоръжени с бойни брадви или мечове. Туркан кимна.
— Някои от воините им са страховити, сестричке, а ти не си имала оръжие, с което да разпориш бронята му.
— Нямаше броня — каза Моган, — но имаше сила. Нашата сила.
Туркан подуши въздуха, после няколко пъти отиде до брега на потока и се върна. През това време онези, с които делеше гнездото си, стояха съвършено неподвижно.
— Силен е — заяви Туркан. После спря и близна рамото си там, където един комар бе пробил бронираната му плът. Насекоми. Толкова ги мразеше. Той безпомощно размаха ноктестия си преден крак към облака, който се събираше около главата му, после се наведе над останките на братовчед си, вдигна нокти и една изумрудена светкавица превърна трупа в пепел.
Докато тичаха през гората, Туркан замислено каза на сестра си:
— Онова, което си мисли Торн, не е вярно.
Моган вдигна нокти, за да покаже, че изобщо не се интересува от Торн.
— Ти искаш да му се наложиш и той иска да ти се наложи, но тъй като не е от нашия вид, усилията ти отиват на вятъра — презрително отвърна тя.
Туркан направи стотина крачки, преди да отговори.
— Не мисля така, сестричке. Мисля, че той е Властелин, чиято сила нараства и трябва да се съюзим с него. Засега. Но по този въпрос той е сляп. Тази крепост… Скалата — вече владеем горите от планината до реката, а той ни кара да изоставим спечеленото, за да нападнем това място. Което вече си има защитник, който също носи силата на Дивото. — Туркан продължи да тича. — Мисля, че Торн греши.
— Добереш ли се до гърлото му, ще имаш и силата му — каза Моган. — Освен това ние искаме да се завърнем на Скалата.
23
Викингски воин, посветил се на бог Один, който преди битка изпада в неконтролируема ярост. — Бел.прев.