„Аз го убих — помисли си Гавин. — Господи.“
Това обаче не беше краят — Адам беше храбър мъж и умря като такъв на вратата на ъгловата стая. Един от чужденците метна вещите на Гавин през прозореца след предсмъртния вик на оръженосеца. Останалите се разсмяха.
Гавин коленичи на камъните до Тома, а след час, когато камбаните възвестиха вечерната молитва, при него дойде ханджията.
— Пратих да доведат шерифа и лорда — каза той. — Толкова съжалявам, м’лорд.
Гавин не можа да измисли отговор.
„Убих брат си. Убих Тома. Победиха ме и се предадох. По-добре да бях умрял.“
Защо се предаде? Смъртта беше за предпочитане пред това. Дори ханджията го съжаляваше.
Гастон избърса кръвта от меча си, като обърна особено внимание на последните дванадесет сантиметра, с които безмилостно бе нападал младежа, докато сломи защитата му и накрая го уби. Острието му обаче беше пострадало и щеше да се наложи някой добър ножар да го оправи.
Докато оръженосците сваляха доспехите му, дьо Вреи пиеше вино от сребърен стакан.
— Онзи в двора те е порязал — каза Гастон, вдигайки очи от оръжието. — Не се опитвай да го скриеш.
Дьо Вреи вдигна рамене.
— Размахваше меча си като смахнат. Това е нищо.
— Проби защитата ти — настоя Гастон. — Тези албинци не са чак толкова жалки, може пък да дочакаме истински бой. — Той погледна братовчед си и отбеляза: — Силно те е ударил.
Действително, дьо Вреи търкаше китката си за трети път през последните три минути.
— Ха! — насмешливо възкликна той и отпи още вино. — Нямат никакви умения, воюват единствено с Дивото и са забравили как да се бият с други хора. — Той сви рамене. — Аз ще променя това и ще ги науча как да побеждават Дивото като мен. Ще ги направя по-жилави и по-достойни.
Той кимна сам на себе си.
— Твоят ангел ли ти каза това? — с очевиден интерес попита Гастон. Родът му без съмнение печелеше от това, че братовчед му е срещнал ангел, но цялата работа все още го озадачаваше.
— Моят ангел ми го заповяда. Аз съм просто оръдие на небето, братовчеде — каза дьо Вреи без капка ирония. Гастон си пое дълбоко дъх, търсейки поне малко хумор в изражението на братовчед си, но не откри никакъв.
— Отвън каза, че си най-великият рицар на света — каза той. Опитваше се да го накара да се усмихне, но докато Йохан, по-възрастният му оръженосец, сваляше стоманения ръкав, скрил раната на китката му, дьо Вреи само повдигна рамене.
— Аз съм най-великият рицар на света — заяви той. — Моят ангел ме избра, защото съм най-добрият в целия Изток. Спечелих шест битки, бих се в дванадесет pas d’armes24, без да ме ранят нито веднъж, убивал съм хора във всяка битка, в която съм участвал — в Тур, в…
Гастон извъртя очи.
— Добре, ти си най-великият рицар на света. Кажи ми сега защо дойдохме в Алба, освен за да тормозим местните.
— Кралят им ще обяви турнир — отвърна дьо Вреи. — Аз ще го спечеля и ще стана негов защитник. — Той кимна. — След което и крал, с течение на времето.
— Ангелът ли ти го каза? — попита Гастон.
— Съмняваш се в моя ангел, така ли, братовчеде? — намръщи се дьо Вреи, а Гастон стана и прибра меча си в ножницата му.
— Не, просто не вярвам на всичко, което чуя, било от теб, било от другиго.
Красивите очи на дьо Вреи се присвиха.
— Лъжец ли ме наричаш?
Гастон криво се усмихна.
— Ако продължим така, ще се сбием. Може да си най-великият рицар на света, но и аз доста пъти съм ти разкървавявал кокалчетата, не е ли така?
Погледите им се кръстосаха и Гастон зърна блясъка в очите на дьо Вреи, но не сведе своите. Малко мъже бяха способни на това, но Гастон имаше предимство — беше се упражнявал цял живот.
Братовчед му повдигна рамене.
— Не можа ли да ме попиташ, преди да тръгнем?
Гастон сбърчи нос.
— Когато ми кажеш да се бия, аз се бия, нали? Кажеш ли „Събери рицарите си, отиваме да превземем Алба“, аз отговарям „Чудесно, ще натрупаме и власт, и пари“. Не е ли така?
— Така е! — с усмивка отвърна дьо Вреи.
— Само че когато ми кажеш, че пратен от Бога ангел ти дава изключително конкретни военнополитически съвети…
Гастон сви рамене.
— Утре сутринта ще се срещнем с граф Тоубри, който ще ни наеме в своята феодалия. Той желае онова, което желае моят ангел.
За пръв път дьо Вреи сякаш се поколеба и Гастон побърза да се възползва.
— Братовчеде, какво желае твоят ангел?
Дьо Вреи отпи още вино, остави чашата си на бюфета и измъкна ръка от левия ръкав на бронята, току-що разтворен от по-младия оръженосец.
24
Рицарска надпревара, възникнала в края на XIV век, при която група рицари завардвали някоя порта или мост и обявявали, че всеки рицар, който иска да премине, трябва да се бие или да си тръгне опозорен. — Бел.прев.