Създанието, затворено в камбаната от сила, поклати глава.
— Ейя! — изрече то и пристъпи към нея, а главата му докосна ръба на пентаграмата. То гневно изрева и остърга печата с меча си, разрязвайки каменната плоча и кръгът се разкъса. Кралицата протегна крак, кръстоса пръсти над пролуката и тя се затвори.
Хармодий отново започна да диша. Бърз като териер, хукнал след плъх, той разчупи щита с жезъла си и изля в демона цялата сила, събрана от неговия фантазъм. Той се обърна към него с вдигнат меч, но не предприе нищо. Мощните му гърди се надигаха и спадаха, а външността му внезапно се промени — адверсарият се издигна във въздуха и заблестя в бяло, като ангел с лебедови крила, а после падна на каменния под и гърченето му премина в противното овладяно движение на стоножка, по-голяма от кон, притисната от очертанията на щита. Хармодий вдигна жезъла си, а сърцето му се изпълни с радост — радостта от това, че е изпитал истински теорията си и е открил в нея повече злато, отколкото шлака.
Той вдигна жезъла си и изплю:
— Ithi!28
Пентаграмата остана празна. Магът беше твърде горд, за да седне на пода. Вместо това отиде при кралицата и я прегърна с фамилиарност, на която не подозираше, че някога би се осмелил.
Тя нежно го целуна.
— Вие сте стар глупак, Хармодий, но гениален, храбър стар глупак. — Усмивката ѝ беше топла, тя го поздравяваше. — Нямах представа… никога не ви бях виждала да правите подобно нещо.
— О — отвърна магът, упоен от аромата на шията ѝ и в този миг пред него се разкри галактика от нови учения. Той обаче се отдръпна и се поклони.
— Дължа ви живота си — каза старецът. — Какво сте вие всъщност?
Кралицата се разсмя и смехът ѝ заплаши да прокуди цялото зло на света с присмех.
— Какво съм аз ли? — попита тя и поклати глава. — Скъпи мой стари глупако!
— Останала ми е достатъчно мъдрост, за да падна в краката ви и да ви боготворя, Ваша светлост — с дълбок поклон каза той.
— Вие сте като момче, което ръчка гнездо на стършели, за да види какво ще излезе от него. Все още подушвам момчешкия ви триумф, Хармодий. Какво научихме днес? — Тя внезапно се отпусна на един стол, без да обръща внимание на свитъците върху него. — И откъде дойде този внезапен прилив на дързост? В кралския двор вие сте пример за предпазливост. — Тя се усмихна и за миг заприлича не на наивно младо момиче, а на древна всезнаеща кралица. — Според някои хора нямате никаква сила и сте просто шарлатанин. — Очите ѝ се стрелнаха към пентаграмата. — По всичко личи, че грешат.
Магът проследи жеста ѝ и хукна да ѝ налее вино.
— Не бих могъл със сигурност да кажа какво научихме днес — внимателно отвърна той. Предпазливият му маниер вече се възвръщаше… но той знаеше, че е прав.
— Дръжте се с мен така, сякаш ви чиракувам. Сякаш съм глупачка, твърдо решена да овладее основите на херметизма — каза кралицата, отпи от виното и начинът, по който отметна глава назад, му подсказа, че и тя бе изпитала ужас. Беше смъртна. Понякога Хармодий не беше съвсем сигурен в това. — Тъй като мога да използвам силата, вие явно приемате, че зная как действа, че с вас имаме едни и същи знания. Нищо не би могло да бъде по-далеч от истината. Слънцето ме докосва, аз усещам Божието докосване и понякога, с Негова помощ, мога да сторя чудо.
Тя се усмихна, а Хармодий си каза, че самоувереността ѝ би могла да я превърне в нещо по-ужасно от чудовище.
— Много добре, Ваша светлост. Както знаете, съществуват две школи — два източника на силата, нужна за всеки фантазъм.
Той внимателно остави жезъла си в ъгъла и коленичи, за да изтрие пентаграмата от пода.
— Бял и черен — довърши кралицата. Старецът я изгледа мрачно, а тя се усмихна и сви рамене. — Това е твърде лесно, мой магьоснико. Съществува чистата сила на слънцето, която идва без окови и задължения и е израз на Божията наслада от сътворението. Съществува и силата на Дивото. Всяка йота от нея трябва да бъде разменена със създанието, което я притежава, а всяка сделка — скрепена с кръв.
Хармодий извъртя очи.
— Нужен е пазарлък. Кръвта няма нищо общо. Но силата е там, в самата земя — в тревата, в дърветата, в създанията, които живеят сред тях.
Тя се усмихна.
— Да. Усещам я, макар че не е мой приятел.
— Нима? — попита той и се прокле на ум — какъв глупак беше само! Защо не попита кралицата по-рано? Хрумна му по-безопасен експеримент, но стореното си беше сторено. — Значи усещате силата на Дивото, Ваша светлост?