— О, миличка — мълви Аника, като полюшва детето и диша в косата му. — Много ли си гладна?
Детето кимва колебливо.
— Имаме риба със сметанов сос и кралски скариди. Обичаш това, нали?
Тя пак кимва.
— Искаш ли да ми помогнеш със салатата?
Трето кимване.
— Добре тогава. — Аника я спуска на пода и придърпва стол към кухненския плот до печката. — Изми ли си ръцете?
Момиченцето тича в банята, разнася се шум от течаща вода, а на Аника и се завива свят.
Измъква нож за плодове и престилка, връзва я зад гърба на детето, показва му как да хване ножа. Оставя го да нареже няколко кръгчета краставица, докато тя се оправя със зелената салата и няколко домата. Добавя малко зехтин, оцет с подправки и щипка италиански билки за салата и оставя Елен да разбърка всичко.
— Чудесно! — хвали я Аника, докато слага купата на масата. — Можеш ли да подредиш приборите? Знаеш как става, нали?
— Изпускаш Бьорне8 — крещи Кале откъм дневната и момиченцето зарязва всичко, за да хукне натам.
Чува как входната врата се отключва. Разнасят се ликуващите викове на децата и шум от пуснатото върху пейката в антрето куфарче на Томас.
— Здрасти — казва той, след като влиза в кухнята и я целува по челото. — С кого говореше?
Тя се надига на пръсти, за да го целуне по устните, обгръща врата му с ръце, притиска тялото си към неговото. Неизвестно защо в съзнанието й изплава лицето на полицай Форшберг.
— С никого не съм говорила — казва тя в шията на съпруга си.
— Линията е заета от половин час.
Тя се дръпва рязко.
— По дяволите, лаптопът е още на линията.
Бърза към него, измъква всички жици и свързва отново телефонния апарат.
— Можем веднага да сядаме на масата.
— Нищо не искам — казва Томас. — За тази вечер е насрочена среща с министерството, така че имам работна вечеря.
Аника застива с тигана в ръка.
— Мислех, че си на тенис довечера.
Въпреки кухненската ръкавица си изгаря пръстите и бърза да остави тигана върху подставката.
— Оня от правосъдието иска да направим бърз обзор, докато хапваме по нещо.
— Можеш преди това да хапнеш с нас — отбелязва Аника, докато придърпва стол за Елен.
Поглежда мъжа си, който въздъхва безшумно, и оставя съда с ориза върху масата.
— Кале — провиква се към дневната, — яденето е готово!
— Искам да си догледам! — виква момчето в отговор.
Сипва риба и ориз на Елен и прибутва салатата към нея.
— Елен направи салата — обявява Аника, без да се обръща конкретно към някого. — Можете да си вземете сами, нали?
Сетне отива в дневната, за да изключи телевизора и предизвиква ядосан рев от страна на сина си.
— Престани! — скастря го тя. — Първо вечерята, после телевизия много добре знаеш. Върви и сядай на масата.
— Какво има за ядене?
— Риба с ориз и скариди.
Момчето бърчи лице.
— Скариди, гадост.
— Можеш да ги извадиш. Бързо, че всичко ще изстине.
Томас се храни примирено, когато тя влиза отново в кухнята.
— Как е? — пита Аника и сяда срещу него.
— Скаридите са малко жилави — отвръща той. — Винаги ги слагаш твърде рано.
Тя не му отговаря и си сипва от яденето с ясното съзнание, че след тази критика няма да може да преглътне и хапка.
Томас нахлузва вълнената си шапка на излизане от сградата и вдишва дълбоко студения въздух. Наял се е до пръсване, едно усещане, което започва да цени все повече.
Това е то хубав живот, мисли си отнесено. Доволство и любов във всяко отношение.
Протяга се самоуверено и спокойно. Хубаво е, че Аника си е пак у дома. Всичко е така уютно и приятно, когато тя е вкъщи, а и толкова хубаво се държи с децата. Късметлии са.
Спира пред вратата с чанта в ръка, колебае се дали да не вземе колата. Срещата е на Сьодермалм, в едно заведение на ъгъла с Хурнсгатан, където има зала за конференции. Сигурно ще пият вино и тогава или ще трябва да стои на сухо, или да рискува и шофира на връщане. От друга страна е четвъртък, ден за почистване на улицата, значи, така или иначе, трябва да мести колата.
Тръгва наляво и после пак наляво, по Онгегатан.
Дано бракмата запали, мисли си той, докато отваря вратата на тойотата със силно дръпване.