Продължава нататък. Има периоди на оживена кореспонденция по повод различни законопроекти.
Стига до съвсем неотдавнашна папка.
Дата на регистрация: 18 ноември.
Подател: Херман Венергрен.
Относно: Молба за спешна среща по неотложен въпрос.
— Това какво е? — пита Аника, като подава листа на мъжа.
Той чете мълчаливо.
— Електронна поща — отвръща най-накрая. — Получена във вторник вечер, заведена вчера.
— Искам да знам какво пише в този документ.
Мъжът свива рамене.
— Тук не мога да помогна. Има си отговорен служител по въпроса. Друго?
Тя се извръща и продължава да чете, обзета от някакво особено чувство.
Защо председателят на Вечерна поща ще иска спешна среща с министъра на културата във вторник вечерта?
Налага си да забрави притесненията за момента.
Подател: анонимен.
Относно: рисунка на жълт дракон.
Решение: Ad acta.
Чете отново.
— Какво е това? — пита тя, като се навежда с протегната ръка и чака мъжът да си сложи очилата и погледне.
— Анонимно писмо — отговаря той. — Доста такива получаваме. Главно изрезки от вестници или разни неясни изявления.
— Много ли са жълтите дракони?
Смее се.
— Не чак толкова.
— А къде са анонимните писма?
— Тези специално са при мен — събирам ги в една кутия.
Деловодителят сваля очилата и се протяга за кафява картонена кутия с надпис Правителствени служби: Анонимна поща. Вдига капака и взема най-горното писмо.
— Държим ги в такива кутии по реда на завеждането, пет години подред. След това заминават в централния архив. Всеки плик има печат на гърба.
Протяга й малък плик, като я оставя да прочете написаното. Щемпелът носи дата 31 октомври от тази година.
— Какво има вътре?
— Мисля, че точно това е за дракона.
Измъква сгънат на четири лист с формат А4 и го подава на Аника.
— Нямам представа защо е изпратено точно при нас, но може би минава за култура.
По средата на белия лист наистина се мъдри малък дракон, нарисуван с несигурна ръка и оцветен в жълто. Нещо прещраква в главата й. Усеща го физически. Виждала е почти същата рисунка съвсем неотдавна, но къде?
— Може ли да получа копие от това? — пита тя.
Докато мъжът излиза в коридора, за да й направи копие, тя поглежда плика, в който е изпратено това послание. Адресиран е до Министър на културата Карина Бьорнлунд, Стокхолм, La Suede11.
Поглежда марката отблизо. Щемпел Paris, le 28 Octobre12.
Рагнвалд навярно е живял във френската част на Пиренеите през последните трийсет години. Тук може да се крие нещо, но къде е виждала тази рисунка? Затваря очи и стисва силно клепачи, рови усилено из паметта си и нещо се мярва.
Отваря широко очи, ослушва се за стъпките на деловодителя. Чува го да си приказва с някого в коридора. Оглежда стаята и забелязва малко жълто самозалепващо листче върху долния край на дисплея. Приближава и се навежда, за да прочете написаното върху него.
Карина директен, после номер през ведомствената централа, после думата мобилен, последвана от телефонен номер.
Взира се по-внимателно, 666 66 60. Два пъти числото на звяра и накрая нула. Просто съвпадение или иска да каже нещо относно Карина Бьорнлунд?
— С друго да ви помогна?
Аника подскача и се изпъва, обръща се на пети и пуска обезоръжаваща усмивка.
— Може би друг път — казва тя. Събира разпечатките от десетгодишната входяща кореспонденция на културния министър.
Отправя се към асансьора с чувство на облекчение.
33
Мехмет запълва рамката на вратата в служебния кабинет на Ане Снапхане. Главата му излъчва гневни импулси. А нейната непосредствена реакция е на чиста, рафинирана радост, заслепяващо бяло ликуване, което извира от стомаха и плъзва нагоре до темето.
— Трябва да се разберем — проговаря той. — Още сега, преди нещата да се влошат дотам, че да излязат извън контрол.
Щастливото чувство не я напуска, лепнало се е като някакъв хвалебствен химн: Той е тук! Дошъл е при мен! Аз съм важна за него.
И Ане го гледа, облегнат на рамката с цялото му елегантно безгрижие, което толкова обича у него, този неин красавец, мъжът, копнежът по когото е тъй безпределен, че я буди нощем. Тя блъска назад въртящия стол и се надига бавно.