— Какво значи тази ужасна промяна? — запита мисис Уилис с треперещи устни и смъртно пребледнели бузи въпреки изключителната си способност да владее чувствата си.
Очите на Уайлдър святкаха, а челото му беше навъсено като небесата, от чиято заплаха така щастливо се бяха избавили. Махайки заканително с ръка към нападателите си, той отговори:
— Това значи бунт, госпожо — коварен, подъл бунт!
— Нима бунт може да лиши кораб от мачтите му и да го превърне в безпомощна отломка сред морето?
— Слушайте, госпожо! — намеси се грубо помощникът. — Ще ви
говоря откровено, защото е добре известно коя сте и че се намирате на борда на „Каролина“ като пътничка, която си е платила превоза. Тази нощ аз видях небето и океана такива, каквито никога преди не съм ги виждал. Едни кораби се носеха по вятъра, леки и непотъващи като коркови запушалки, с напълно изправни мачти, а на други бяха очистени всички мачти, както бръсначът обръсва брадата. Срещнахме кръстосвачи, неуправлявани от ничия ръка; изобщо никой тук не е прекарвал вахта като снощната.
— Но каква връзка има това с насилието, на което току-що бях свидетелка? Нима този кораб е обречен само на беди? Можете ли да ми обясните това, мистър Уайлдър?
— Във всеки случай нямате право да кажете, че не ви предупредих за опасността — отвърна Уайлдър с горчивина.
— Да, и дяволът може да стане праведник, като го поставиш натясно — обади се помощникът. — Щом нареди, всичките му дяволчета се разбесняват из морето; но, слава богу, въпреки голямото си желание той няма нито смелостта, нито силата да държи всички под юзда. Иначе в тия смутни времена спокойното пътуване би било такава рядкост, че малцина биха се решили да се прехранват с морския занаят. Предупреждение, а! Е, вярно, вие много пъти ни предупреждавахте открито. Когато Никълъс Никълс пострада при вдигането на котвата, това беше поличба, която фрахтователят не биваше да пренебрегва. Аз знам: случи ли се някакво нещастие в такъв момент, то повлича след себе си и други беди. Пък и старецът в лодката също беше лошо знамение; а и да изгониш лоцмана от кораба неминуемо вещае зло. И на всичко отгоре, вместо да си вземем поука и да си стоим мирно закотвени, ние изкарахме кораба в открито море и напуснахме едно безопасно и надеждно пристанище, и то не в кой и да е ден, а точно в петък130. И случилото се не ме учудва; учудвам се само, че съм още жив. А оцелях по една проста причина: вярвам в това, в което трябва да се вярва, а не на непознати моряци и бог знае откъде дошли капитани. Ако Едуард Иринг бе постъпил като мен, сега щеше да бъде на палубата, а не на морското дъно, защото, макар и почти склонен да вярва в истината, все пак той беше твърде суеверен и доверчив.
Това верую, прокламирано високопарно от помощника, макар и напълно разбираемо за Уайлдър, представляваше загадка за слушателките му. Ала Найтхед не беше от ония, които оставят нещо незавършено, а и не бе стигнал толкова далеч, за да се откаже напълно от намерението си. С няколко думи той обясни на мисис Уилис отчаяното положение на кораба и абсолютната невероятност той да се задържи върху водата още дълго време, тъй като с очите си се бе убедил, че долният му трюм е вече до половина пълен с вода.
130
Суеверието, че петък е лош ден, е присъщо не само на Найтхед; то съществува повече или по-малко и до ден-днешен сред моряците. Някакъв умен търговец от Кънетикът пожелал да спомогне за изкореняването на това убеждение, което понякога създава неприятности. Той се разпоредил килът на един кораб да бъде положен в петък, спуснал кораба на вода в петък, кръстил го „Петък“ и го пратил по първия му маршрут в петък. И за нещастие на този добронамерен опит нито за кораба, нито за екипажа му не се чуло повече! Б.а.