За миг всякакъв признак на бездействие изчезна. Младите и пъргави моряци от марсовете се втурнаха към въжетата на съответните си мачти и се закатериха по клатещите се въжени стълби като катерички, бързащи към хралупите си при сигнал за тревога. По-сериозните и по-тромави моряци от бака, старши артилеристите и старши кормчиите, по-неопитните и малко уплашени моряци на шкафута и съвсем зелените и истински разтревожени моряци на кърмата — всички се юрнаха някак инстинктивно към местата си; по-обиграните — да скроят някой номер на колегите си, а по-неумелите, съзнаващи своето невежество, тръгнаха да търсят средства за защита.
След миг марсовете и рейте зашумяха от смехове и шеги: всеки моряк там горе обясняваше разпалено на другарите си какво е намислиш или изтъкваше предимствата на своите хрумвания в сравнение с някой не толкова хитроумен похват за злочинство. От друга страна, недоверчивите погледи, хвърляни от време на време нагоре от моряците, струпали се на шканците и около подножието на гротмачтата, ясно показваха неувереността, с която новаците на кораба се готвеха да, участвуват в предстоящото състезание по остроумие. По-улегналите и по-сериозни моряци при носа обаче стояха по местата си с непоклатима решителност, която показваше, че разчитат на физическата си сила и на отдавнашното си познанство и с шегите, и с опасностите на океана.
Сред всеобщата глъчка и бъркотия друга групичка се бе събрала бързо и уверено — доказателство, че в случая съзнаваше напълно необходимостта от сплотеност и съгласуваност на действията. Това бяха школуваните войници на Генерала, между които и истинските моряци съществуваше почти инстинктивна неприязън, която по очевидни причини се подстрекаваше на описвания от нас кораб до такава степен, че често предизвикваше буйни и почти метежни свади. Двайсетина на брой, те се събраха бързо и макар да бяха задължени да оставят огнестрелното си оръжие, преди да участвуват в такава забава, лицето на всеки от тези мустакати юнаци имаше свирепо изражение, което показваше, че е готов при нужда да си послужи със стърчащия над раменете му щик. Командирът им и останалите офицери се оттеглиха на юта136, за да не пречат с присъствието си на свободния ход на играта.
Няколко минути бяха загубени за различните приготовления, които току-що описахме. Но щом моряците от марсовете се увериха, че никой пипкав нещастник измежду тях не е досегаем от лошите шеги на различните групи долу, те изпълниха точно заповедта на боцмана, като започнаха лудориите си.
Няколко ведра, повечето предназначени за гасене на пожар, бяха бързо завързани за въжета, висящи от краищата на рейте, и спуснати в морето. Въпреки непохватното противодействие на моряците долу тези кожени съдове бързо бяха напълнени и вдигнати обратно на рейте. Много зяпнали моряци от шкафута и сурови морски пехотинци в този момент се запознаха с морската стихия по начин нито удобен, нито приятен за тях. Докато обект на шегите бяха само тези непосветени новаци, хората от марсовете им се наслаждаваха безнаказано, ала щом се засегнеше достойнството на някой старши артилерист, всички младши офицери и моряците от бака се вдигаха дружно да се възпротивят на тази обида. Те реагираха с бързина и умелост, която показваше колко обиграни са по-старите моряци във всичко, свързано със занаята им. Те домъкнаха до носа една пожарникарска помпа и я насочиха към най-близкия марс, като добре монтирана батарея, готвеща се за предстоящата атака. Смеещите се и бъбрещи моряци на марса бързо се разбягаха: едни се покатериха по-нагоре така, че да бъдат извън обсега на помпата, а други се оттеглиха на съседния марс по въжета на такава шеметна височина, която би изглеждала недостижима за всяко друго животно освен за пъргавата катеричка или маймуна.
Сега тържествуващите и настървени моряци, желаейки да затвърдят успеха си, завикаха на морските пехотинци да дойдат да премерят сили на носа. Вече измокрени до кости и разлютени от нанесените им оскърбления, петима-шестима войници, предвождани от един ефрейтор, повърхността на чиято напудрена глава бе заприличала на тесто от твърде близкото съприкосновение с водата, се опитаха да се покатерят по въжетата — подвиг, който се оказа далеч по-труден за тях, отколкото да проникнат в крепост през пробитата й стена. Веселите старши артилеристи и старши кормчии, доволни от успеха си, ги насърчаваха в това начинание, а Найтингейл и помощниците му, подсмихвайки се под мустак, надуваха свирките си и подвикваха окуражително: „Дръжте се!“ Видът на тези смелчаци, които бавно и предпазливо се катереха по въжетата, действуваше на пръснатите по марсовете моряци до голяма степен така, както гледката на мухи близо до паяжина действува на техния притаил се кръвожаден враг, паяка. По изразителните погледи на намиращите се долу моряците горе разбираха, че могат да си играят с войниците както си искат. Ето защо, щом войниците влязоха в капана, двайсетина човека се спуснаха върху тях — всеки да хване жертвата си. За невероятно кратко време нападателите ги изловиха до един.