Пременен така, богът на океана, който беше чисто и просто командирът на моряците от бака, с подобаваща тържественост закрачи по палубата, придружен от цяла свита брадати водни нимфи и наяди140, облечени също причудливо като него. Когато стигна до шканците, пред мястото, заемано от офицерите, главното действуващо лице поздрави групата им, като размаха скиптъра си, и подхвана отново разговора; виждайки, че капитанът все още е потънал в мисли, Уайлдър бе принуден сам да изпълнява ролята на едната страна в диалога:
— Със здрав и добре екипиран кораб сте излезли този път, синко, и то добре комплектуван с благороден екипаж от мои чеда. Кога напуснахте сушата?
— Преди около осем дни.
— Твърде малко, за да свикнат зелените новаци с клатенето. Но мога да ги различа и по това как се държат в тихо време. — Тук Генералът, презрително извърнал поглед настрана, пусна бизанвантата, за която се бе хванал с единствената цел да стои напълно неподвижен. Нептун се усмихна и продължи: — Няма да питам от кое пристанище сте тръгнали, тъй като виждам, че около лапите на котвите ви още се мотаят останки от нюпортските лотове. Надявам се, че нямате със себе си много новаци, защото подушвам рибата на борда на някакъв балтийски кораб, който иде насам с пасатите и едва ли е на повече от сто левги оттук; затуй не ми стига времето да проверявам хората ви, за да им раздам документите.
— Те всички са пред теб. Опитен моряк като Нептун не се нуждае от съвет, за да разпознае друг моряк.
— Тогава ще започна с тоя джентълмен — продължи шеговитият баков командир, обръщайки се към все още стоящия неподвижно командир на морските пехотинци. — Той има твърде сухоземен вид, та бих искал да зная колко часа са минали, откакто за пръв път е тръгнал да плава по море?
— Мисля, че много е пътувал и сигурно отдавна е платил на ваше величество полагаемата се дан.
— Добре, добре, възможно е, макар че, щом е бил толкова време по море, както твърдиш, смея да кажа, че познавам учени хора, които по-добре са оползотворявали времето си. А тези дами?
— И двете са били и друг път по море и безспорно имат право да минат без изпит — отговори Уайлдър малко забързано.
— Най-младата е толкова красива, че навярно се е родила в моите владения — произнесе се галантният морски властелин, — но никой не би посмял да откаже да отговори, когато го вика самият Нептун, тъй че, ако ваше благородие няма нищо против, ще помоля младата жена сама да се изкаже. — После, без да обръща ни най-малко внимание на гневния поглед на Уайлдър, юначният изпълнител на ролята на бог се обърна направо към Гъртруд. — Ако, както чувам, прекрасна девойко, и по-рано сте виждали море, може би ще си спомните името на кораба и някои други дребни подробности около вашето пътуване?
Лицето на Гъртруд менеше цвета си — ту се зачервяваше, ту пребледняваше така бързо и рязко, както вечерното небе изведнъж пламва, а после придобива отново бисерната си красота, но тя потисна чувствата си и отговори с пълно самообладание:
— Ако се впусна във всички тия незначителни подробности, ще отклоня вниманието ви от по-достойни теми. Това доказателство може би ще ви убеди, че не съм за пръв път по море.
И докато говореше, от бялата й ръка в широката протегната длан на разпитвача й падна една гвинея.
— Моля да ме извините, че поради многобройните ми и тежки задължения съм забравил ваша милост — отвърна безочливият пират, като прибра в джоба си дарението и се поклони с груба учтивост. — Ако бях надзърнал в тефтерите си, преди да се кача на този кораб, веднага щях да забележа грешката си; защото сега си спомням, че заповядах на един от моите художници да нарисува прекрасното ви лице, за да го покажа на жена си вкъщи. Този човек си свърши доста добре работата върху раковина от източноиндийска мида; ще поръчам да ми направи копие в коралова рамка и ще го пратя на вашия бъдещ съпруг, когато благоволите да си изберете такъв.
После, като се поклони отново и щракна с токове, се обърна към гувернантката, за да продължи разпита си.
— А вие, госпожо — заговори той, — за пръв път ли идвате в моите владения
— Нито за пръв, нито дори за двайсети път; аз често и преди съм срещала ваше величество.
— Значи сте моя стара позната! На каква ширина сме се срещали за пръв път?
— Мисля, че за пръв път ми се падна тази чест под екватора точно преди тридесет години.
— Да, да. Аз често съм там, следя за търговските кораби, които отиват към Индия или се връщат от Бразилия. По онова време съм се качвал на твърде много кораби, но, право да ви кажа, не ви помня по физиономия.