Без ни най-малко да се плаши от тези признаци, че се намира в опасност, нашият авантюрист отговаряше на подмятанията с най-презрителна усмивка, подканяйки поне един да се осмели да излезе напред и да подкрепи думите си със съответните дела.
— Я го чуйте! — закрещяха слушателите му.
— Говори като кралски офицер, който гони контрабандист! — подвикна един.
— Да, храбрец е само на приказки — обади се втори.
— Той е като Йон141, промъкнал се през илюминаторите — викна трети, — и докато е на „Делфин“, няма да видим добро.
— Да го хвърлим в морето! Зад борда тоя предател! В морето! Да види, че там са отивали и по-смели, и по-свестни от него! — завикаха десетина едновременно, а някои от тях веднага му дадоха да разбере, че възнамеряват да изпълнят заканата си.
Но в този миг от тълпата изскочиха двама души и се хвърлиха като разярени лъвове между Уайлдър и враговете му. Единият, спущайки се пръв на помощ, пресрещна смело приближаващите моряци и само с един удар на несъкрушимата си ръка повали изпълнителя на ролята на Нептун, като че беше восъчна фигура. Другият не се забави да последва примера му и когато тълпата се отдръпна, смутена от този пробив в редовете й, вторият — не друг, а Фид — размаха юмрук, голям и тежък кажи-речи колкото дванайсетфунтово гюлле, и закрещя с буквално разпенена от гняв уста:
— Не го пипайте, простаци такива, не го пипайте! Нима ще се нахвърлите върху сам човек, и то офицер, какъвто никога досега не сте виждали, освен може би така, както котка гледа крал? Бих искал да видя тоя, който може да управлява голям кораб по тесен фарватер142, както съм виждал мастър Хари да управлява славния…
— Назад! — извика Уайлдър, заставайки между защитниците си и своите врагове. — Назад, ви казвам, и ме оставете да се разправя сам с тези дръзки негодници.
— Пратете го зад борда! Изхвърлете ги всички зад борда — закрещяха моряците, — и него, и лакеите му!
— Нима ще мълчите и ще позволите да стане убийство пред очите ви? — възкликна мисис Уилис, изскачайки от убежището си и сграбчвайки Корсаря пламенно за ръката.
Той се сепна като човек, събудил се внезапно от лека дрямка, и се вторачи в очите й.
— Гледайте! — продължи тя, сочейки развилнялата се сган долу, където имаше всички признаци да избухне кървава схватка. — Гледайте, ще убият ваш офицер, а няма кой да му помогне.
Бледото мраморно изражение, което дълго бе сковавало лицето на капитана, изчезна. От един поглед той разбра какво става и кръвта нахлу във всички вени на лицето му. Улавяйки се за едно въже, което висеше от реята над главата му, той прелетя над юта и скочи леко точно в средата на тълпата. Двете страни се отдръпнаха и врявата, която допреди малко би заглушила грохота на водопад, внезапно се замени с тишина. Той заговори, махайки високомерно и властно с ръка, и ако в гласа му изобщо можеше да се забележи някаква промяна, тя беше в това, че звучеше не толкова гръмко и заплашително, както обикновено. Но и най-ниските, и най-глухи звуци стигаха до най-далечното ухо, тъй че всички, които го чуваха, разбираха смисъла на казаното.
— Бунт! — произнесе той с тон, в който иронията беше странно примесена с презрение. — Открит, ожесточен, кръвожаден бунт! Толкова ли ви е омръзнал животът, момчета? Има ли между вас някой, който да желае да послужи за добър урок на другите? Ако има, нека вдигне ръка, пръст, косъм. Нека проговори, да ме погледне в очите или да се осмели да покаже с някакъв знак, дума или жест, че има живот в него!
Той се спря и обаянието на присъствието и изражението му подействува на всички толкова силно, че сред цялата тази тълпа от буйни и освирепели души не се намери нито един смелчак, който да дръзне да предизвика гнева му. И моряци, и войници стояха кротки, смирени и покорни, като извършили някаква пакост деца, изправени пред наставник, от когото знаят, че не могат да се отърват. Виждайки, че никой не отговаря и не помръдва и дори, че никой не е достатъчно смел да срещне суровия му, пламенен поглед, той продължи със същия дълбок и властен тон:
— Добре, най-после разумът е надделял и имате късмет, че все пак се осъзнахте. Дръпнете се, дръпнете се, ви казвам, вие осквернявате шканците. — Хората около него отстъпиха една-две крачки. — Съберете оръжието на пирамида, ще ви кажа, когато стане нужда да си послужите с него. А вие, приятели, които дръзнахте да вдигнете пика без заповед, внимавайте да не си изгорите ръцете. — Една дузина тояги паднаха едновременно на палубата. — Има ли барабанчик на този кораб? Да бе яви!
141