XXI глава
Първи разбойник:
той ни съветва да крадем, защото мрази човечеството,
а не защото иска да преуспеем с нашата професия.
През целия този ден времето не се промени. Спящият океан лежеше като трептящо лъскаво огледало с гладка, полирана повърхност, макар че, както обикновено, дългите и тежки талази на силното мъртво вълнение показваха, че някъде далеч бушува буря. От момента, когато напусна палубата, до момента, когато слънцето потопи бляскавото си кълбо в морето, повече никой не видя Корсаря. Доволен от победата си, той, изглежда, вече не се страхуваше, че някой ще дръзне да заговорничи за сваляне на властта му. Тази очевидна самоувереност не можеше да не разположи хората му в негова полза. Щом за всяка небрежност към задълженията се следеше строго и нито една простъпка не оставаше ненаказана, моряците чувствуваха, че някакво невидимо око ги наблюдава неотклонно и че непрекъснато над тях е надвиснала невидима ръка, готова да удари или да награди. Чрез подобна тактика на крайно напрягане на силите в критични моменти и на снизходителност, когато властта започваше да му дотяга, този необикновен човек толкова време бе съумявал не само да задушава вътрешната измяна, но и да се изплъзва от хитростите и уловките на по-открити врагове.
Когато постъпи нощната вахта и корабът потъна в дълбока тишина, Корсарят отново се появи на юта, където се заразхожда сам напред-назад. Гълфстриймът бе отнесъл кораба толкова далеч на север, че малкото синьо възвишение отдавна бе изчезнало зад хоризонта, и догдето стигаше човешкият поглед, корабът отново беше заобиколен от безкрайната водна шир. Тъй като във въздуха не се усещаше никакъв полъх, платната бяха прибрани и голите мачти се извисяваха във вечерния здрач, сякаш корабът бе спуснал котва. С една дума, беше един от ония часове на пълен покой, с които стихиите понякога даряват смелчаците, поверили съдбата си на капризните и коварни ветрове.
Дори хората, чието задължение беше да стоят нащрек, окуражени от всеобщото спокойствие, станаха небрежни на вахтата си и гледаха да се излегнат между оръдията или на други места из кораба, за да се отдадат на почивка, на каквато правилата на дисциплината и добрия ред не им позволяваха да се наслаждават в койките си. И наистина тук-там се виждаше главата на някой сънлив офицер, който, облегнат на фалшборда145 или проснат върху лафета на някое оръдие, разположено извън свещените граници на шканците, клюмаше в такт с ленивото поклащане на кораба. Един-единствен силует стоеше прав и бдителен, следейки зорко всичко наоколо. Това беше Уайлдър, чийто ред за дежурство на палубата беше дошъл отново.
От два часа Корсарят и помощникът му не си бяха разменяли нито дума. Те и не търсеха досег, по-скоро го избягваха, защото всеки искаше да се отдаде на съкровените си мисли. След дългото и необикновено мълчание първият изведнъж се закова на място и се взря внимателно във все още неподвижната фигура на палубата под себе си.
— Мистър Уайлдър — заговори той най-после, — въздухът тук, на юта, е по-чист и освободен от мръсотиите на кораба. Ще се качите ли при мен?
Другият се подчини и двамата се заразхождаха мълчаливо един до друг с равномерна стъпка, както обикновено моряци крачат по палубата в нощните часове.
— Прекарахме тревожно утро, Уайлдър — продължи Корсарят, несъзнатело издавайки предмета на мислите си. Той говореше все така полугласно, за да не го чуят ничии други уши освен тия на новия му помощник. — Някога досега не ви ли се е случвало да стоите толкова близо до края на тази опасна пропаст — бунта?
— Този, който бъде улучен, е по-близо до опасността, отколкото оня, който усети свистенето на куршума.
— Аха, значи и вие на вашия кораб сте се излагали на такава опасност! Но нека не ви тревожи личната враждебност, която неколцина от моряците решиха да проявят срещу вас. Аз зная и най-съкровените им мисли, както скоро ще се убедите.
— Признавам, че на ваше място не бих спал спокойно, като виждам как се държат хората ми. Достатъчни са неколкочасови безредици, за да попадне корабът ви някой ден в ръцете на властите, а животът ви.
— … в ръцете на палача! А защо не вашият? — попита Корсарят така бързо, че в гласа му прозвуча лека нотка на недоверие. — Но око, което често е виждало битки, рядко мигва. Моите очи твърде често и твърде дълго са гледали опасността в лицето, за да трепнат при вида на кралското знаме. Пък и обикновено избягваме този несигурен бряг; островите и Карибско море са по-безопасен район за плаване.