— Значи те е спасил да не се удавиш с другите?
— Не смея да твърдя това, ваша милост, защото, кой знае, може би тази добра услуга дължа на някаква щастлива случайност. Но като се има предвид, че умея да плувам горе-долу като двойно гюлле, винаги съм бил склонен да призная на чернокожия заслугата за това, макар че почти дума не сме обелили помежду си по този въпрос, и то чисто и просто защото, мисля, досега не сме имали възможност да си уредим сметките. И тъй, като видяхме, че няма вече никаква полза от контрабандисткия кораб и краят на пътя му е дошъл, успяхме да спуснем лодката, да прехвърлим в нея това-онова, колкото да не умрем от глад, и загребахме с всички сили към брега. Излишно е да разправям надълго и нашироко на тази дама какво е да си в лодка, тъй като неотдавна сама е изпатила такова нещо, но мога да й кажа следното: ако не беше тази лодка, в която прекарахме с чернокожия почти десет дни, нейното пътуване щеше да завърши зле.
— Какво искаш да кажеш?
— Аз говоря много ясно, ваша милост: благодарение на умението на мастър Хари да управлява лодка баркасът от бристолския кораб можа да се задържи над водата в деня, когато се срещнахме с него.
— Но каква връзка има между вашето корабокрушение и спасяването на мистър Уайлдър? — попита гувернантката, неспособна повече да изчака докрай разтегнатите обяснения на словоохотливия моряк.
— Много ясна и естествена, милейди, както ще признаете сама, когато чуете най-трогателната част от моя разказ. И тъй, две нощи и един ден аз и Гвинея гребахме по океана, търпяхме всякакви лишения, само работа не ни липсваше, и държахме курс към островите; защото, макар и да не сме велики мореплаватели, все пак подушвахме земята и карахме с всички сили — нали разбирате, в това надбягване беше заложен животът ни. Изведнъж, когато настъпи прекрасно утро, както става тук, на югоизток, виждаме кораб с голи мачти, ако изобщо може да се нарече гол такъв кораб, на който няма нищо освен стърчащите останки от трите му мачти, и то без нито едно въженце или парцалче, по което да се определи снаряжението или националността му. Ала тъй като все пак бяха останали три голи пъна, винаги съм го смятал за кораб с пълен брой мачти и платна, а щом се приближихме така, че да можем да разгледаме корпуса му, решително заявих, че е английски.
— Качихте ли се на борда му? — подхвърли Корсарят.
— Това не беше никак трудно, ваша милост, защото целият екипаж, който можеше да ни пресрещне, се състоеше от едно изгладняло куче. Когато се озовахме на палубата — продължи Фид и видът му ставаше все по-сериозен, — гледката беше толкова печална, че винаги, когато ми се случи да разгърна корабния дневник на паметта си, ми натежава на душата.
— Значи намерихте екипажа в бедствено положение?
— Намерихме прекрасен кораб, безпомощен като камбала във ведро. Плавателен съд от около четиристотин тона, пълен с вода и неподвижен като църква. Винаги ме обземат тъжни мисли, сър, когато видя някой хубав кораб, докаран до такъв хал, защото ми прилича на човек с отрязани ръце, който не го бива за нищо друго, освен да го курдисаш на някоя греда да следя за шквалове.
— Значи корабът беше изоставен?
— Да, хората го бяха напуснали, сър, или са били отнесени в морето при бурята, която го е разбила. Така и не можах да разбера точно какво е станало. Изглежда, че кучето е вършило пакости по палубите, та са го вързали за горния край на шпанхоута146 и това спасило живота му, защото за щастие се намирало при наветрения борд, когато корпусът се изправил малко, след като мачтите рухнали. И тъй, сър, там беше само кучето и почти нищо друго не видяхме, макар че цял ден тършувахме из кораба, дано да открием поне нещо дребно, което да ни бъде полезно; но входовете на трюма и на капитанската каюта бяха наводнени, та в края на краищата нищо не можахме да измъкнем.