— Ах, този испанец е богат като принц! Ще му направим добро, ако облекчим златния му товар, иначе ще потъне под неговата тежест, както някога римлянката под тежестта на сабинянските щитове148. По очите ви личи, че не виждате в непознатия такава позлатена красавица, нали, мистър Уайлдър?
— Това е мощен кораб!
— Значи толкова по-вероятно е да носи ценен товар. Вие сте новак в нашия весел занаят, сър, иначе щяхте да знаете, че големината е качество, което много ценим. Ако развяват вимпели, ще ги оставим да размишляват върху поговорката: „Не слагай тигана на огъня, докато рибата е още в морето“; ако ли пък са натоварени с метал, не по-опасен от потоския149, обикновено побягват, след като прекарат няколко часа в нашата компания.
— Непознатият май дава сигнали? — подхвърли бързо Уайлдър.
— Нима е толкова нащрек? Трябва да имат добър наблюдател, за да забележат толкова отдалеч кораб, който стои на място само със стакселите си. Бдителността е безпогрешен признак, че превозват нещо ценно!
Настъпи мълчание, през време на което по примера на Уайлдър всички вдигнаха далекогледите си по посока на непознатия кораб. Изказваха се най-различни мнения: едни твърдяха, а други се съмняваха, че се дават сигнали. Самият Корсар мълчеше, въпреки че продължаваше зорко и непрестанно наблюденията си.
— Изморихме си очите, та погледът ни вече се замъглява — каза той. — А щом зрителните органи отказват да ми служат, използвам по-свежи от моите. Я ела тук, момче — продължи той, обръщайки се към един човек, който се занимаваше с някаква сложна моряшка работа на юта, недалеч от мястото, където се бе събрала групата офицери, — ела тук; кажи ми какво мислиш за кораба, който се вижда на югозапад?
Човекът се оказа Сципион, комуто поради опитността му бе възложено да свърши въпросната работа. Слагайки фуражката си на палубата в знак на уважение, по-дълбоко дори от това, което морякът проявява обикновено към началника си, той вдигна далекогледа с едната си ръка, а с другата закри окото, което в момента не му служеше за нищо полезно. Едва въртящият се насам-натам инструмент се спря на далечния предмет и той го пусна и втренчи в Уайлдър поглед, изпълнен с нещо подобно на тъпо възхищение.
— Видя ли платното? — попита Корсарят.
— Маса може види него с просто око.
— Да, но как ти се струва през далекогледа?
— Той кораб, сър.
— Вярно. А какъв му е курсът?
— Завива с десен борд към нас, сър.
— И това е вярно. А дава ли сигнали?
— Той има три нови гротбомбрамсела, сър.
— Тази поправка може да му бъде само от полза. Видя ли флаговете му?
— Той няма знаме, маса.
— И на мен така ми се стори. Върви при носа, момче… не, почакай… често добра идея може да се намери там, където не я очакваш. Какъв е според теб тонажът на непознатия?
— Той точно седемстотин и петдесет тона, маса.
— Я гледай! Езикът на вашия негър, мистър Уайлдър, е точен като дърводелска линийка. Тоя човек говори за тонажа на кораб, чийто корпус е скрит зад хоризонта, с такъв авторитетен вид, както би се изказал кралски митничар, след като е извършил официалните измервания на кораба.
— Бъдете снизходителен към невежеството на чернокожия; хора от неговата злочеста раса рядко умеят да отговарят на въпроси.
— Невежество ли! — повтори Корсарят, местейки неспокойния си поглед с присъщата му бързина от единия към другия и от двамата към издигащия се над хоризонта предмет. — Не умее ли! Кой знае, този човек явно не се съмнява в думите си. Смяташ ли, че тонажът му е точно толкова, колкото каза?
Големите черни очи на Сципион на свой ред се отместиха от новия му командир към стария му господар и за момент той като че ли се обърка. Но това двоумение трая само миг. Щом видя, че Уайлдър се намръщи, увереността, с която бе изказал предишното си мнение, се изпари и се замени с поглед на такова твърдо упорство, че човек би загубил надежда да пробуди или да изтръгне от него каквато и да била мисъл.
— Питам те дали непознатият не е с десетина това повече или по-малко от току-що посочения от теб тонаж? — продължи Корсарят, като разбра, че не ще получи скоро отговор на първия си въпрос.
— Той толкова, колкото маса пожелай да бъде — отвърна Сципион.
— Аз желая да бъде хиляда тона; така ще бъде по-тлъста плячка.