— А корабът? — попита сериозно Корсарят.
— Корабът вече показва долните си платна; след още няколко минути ще видим и корпуса му.
— Това е бързоходен кораб! Движи се право към нас.
— А аз не мисля така. Носът му е насочен по към изток.
— Ще трябва да се уверим в това. Вие сте прав — продължи капитанът, след като погледна сам приближаващата се грамада от платна, — напълно сте прав. Те още не са ни забелязали Хей, вие там, при носа! Приберете фокстаксела; ще уравновесим кораба с помощта на рейте. А сега нека се пулят колкото си щат; трябва да имат остро зрение, за да видят тия голи мачти от такова разстояние.
Нашият авантюрист не отговори нищо, само с просто кимане на глава се съгласи с казаното от събеседника му. После двамата закрачиха напред-назад по тясното си място, без обаче да проявяват никаква склонност да подновят разговора.
— Ние сме в изгодно положение и да бягаме, и да се бием — забеляза най-после Корсарят, като направи бегъл оглед на приготовленията, които се вършеха незабележимо от момента, когато офицерите се разотидоха. — А сега трябва да ви призная, Уайлдър: аз се лаская с тайната надежда, че оня дързък глупак развява самохвалното знаме на германеца, който носи английската корона150. Ако не ни достигнат сили, благоразумно ще се откажа от всякакви по-нататъшни опити, но все пак ще си поиграя с него, а излезе ли равностоен противник, ще ви бъде приятно да гледате как свети Георги151 пада във водата, нали?
— Аз пък мислех, че хора с нашата професия предоставят славата на глупците и рядко влизат в бой, ако не ги мами звукът на метал, по-ценен от желязото.
— За такива ни смятат хората, ала лично аз бих предпочел да посрамя надменните поданици на крал Джордж, отколкото да имам властта да отключа неговата съкровищница! Прав ли съм, Генерале? — добави той, когато назованият от него човек се приближи. — Прав ли съм, че няма по-голямо удоволствие от това да гледаш как кралско знаме се влачи във водата?
— Ние ще се бием до победа — отвърна воинът. — Аз съм готов всеки момент да вляза в бой.
— Бърз и решителен като истински воин. А сега ми кажете, Генерале, ако съдбата, случайността или провидението — която и от тези сили да смятате за свой ръководител — ви даде да избирате между различните радости на тоя свят, коя ще ви достави най-голямо удоволствие?
Воинът като че се позамисли.
— Често съм си мислил, че ако бях властелин над всичко на земята, с помощта на десетина от най-храбрите си юнаци щях да разбия вратата на пещерата, в която се е вмъкнал оня син на шивач, когото наричали Аладин152.
— За подобни неща може да мечтае само пират! В такъв случай вълшебните дървета скоро ще останат без плод. Но това би било безславна победа, защото оръжията на противниците ще бъдат заклинания и магии. Нима честта не представлява нищо за вас?
— Хм! През половината от порядъчно дългия си живот съм се бил за чест и накрая, след всички премеждия, съм толкова беден, колкото бях и в началото. Сбогувал съм се аз с честта, но не и с честта да бъда победител. Аз мразя до дън душа поражението, ала винаги съм готов да продам на безценица жалката чест на победата.
— Е, да не говорим повече за това. Каквито и да са подбудите, важното е как служиш. Но какво става? Кой е посмял да вдигне оня брамсел?
Рязката промяна в гласа на Корсаря накара всички, които чуха думите му, да потреперят. В тона му се долавяше дълбоко, тревожно и заплашително недоволство и всеки обърна очи нагоре, за да види върху чия обречена глава ще се изсипе страшният гняв на началника му. Фид стоеше на върха на стенгата в оная част от кораба, където бе сложен на пост, а въпросното платно се развяваше свободно на вятъра с всичките си развързани въжета. Силното плющене на платното навярно му пречеше да чува добре, защото, вместо да се вслуша в току-що нададения мощен вик, той стоеше и съзерцаваше работата си, без ни най-малко да го е грижа какво мислят за нея намиращите се долу. Но второто предупреждение се раздаде с такъв страшен тон, че не можеше повече да бъде пренебрегвано дори от такива глухи уши като тия на виновника.
150
Става дума за английския крал Джордж II, спадащ към Брауншвайг-Хановерската династия, чийто произход е германски. Б.пр.
151
Свети Георги се смята за патрон на Англия: червеният му кръст е изобразен на националното й знаме. Б.пр.
152