— Ще се бие ли?
— За пари — това е чест за шотландците — и за вярата си. Все пак той е здравомислещ човек и при свада предпочитам да бъде до мен. Аха, оня младок го сърбят ръцете да се бие. Веднъж му казах да отреже бързо едно въже и той го преряза не под краката си, а над главата си и като награда за този подвиг полетя от една долна рея към морето. Но оттогава непрекъснато се хвали, че благодарение на самообладанието си не се удавил! Сега главата му кипи от мисли и ако искате да знаете истината, готов съм да се обзаложа на голяма сума, че в развинтената му фантазия корабът пред нас по някакъв тайнствен начин е уголемен шесткратно.
— Сигурно крои как да избяга?
— Съвсем не, по-скоро обмисля как да го обкръжи с „Делфин“. За един честен ирландец бягството е последното нещо, което може да му създаде главоболия. Виждате ли оня самонадеян блед простосмъртен до него? Този човек се бие от все сърце Притежава известно рицарско чувство, което при възможност и желание може да го подтикне към героизъм. Би могло да се каже, че е способен да прояви плам на истински кастилец. Другарят му е от Лисабон; не му се доверявам напълно, ала зная, че тук няма голяма възможност да бъде подкупен от неприятеля. А тоя момък е създаден само за неделни танци. Както виждате сега, краката и езикът му не стоят на мира. Той е противоречиво създание. Не му липсва нито ум, нито доброта, но понякога е способен да ти пререже гърлото. У този звяр има странна смесица от жестокост и bonhomie153. Би трябвало да го сложа при абордажниците, защото няма да мине и мину-та след влизането ни в бой и той от нетърпение ще се хвърли да свърши всичко с някаква coup de main154.
— А кой е морякът до него, който, изглежда, се мъчи да смъкне от себе си всякакви излишни дрехи? — попита Уайлдър, увлечен неудържимо от описанията на Корсаря.
— Пестелив холандец. Той пресмята, че е все едно как ще го убият — в стара или в нова куртка, и вероятно е казал това на своя съсед-гасконец, който обаче е решил, ако ще мре, да умре достойно. За щастие първият е започнал приготовленията си за бой навреме, иначе врагът може да ни разбие, преди да бъде готов. Ако резултатът от боя зависеше от тия двама юнаци, пъргавият французин щеше да победи холандския си съсед, преди той да усети, че битката е започнала; ала изпусне ли сгодния момент, холандецът положително ще му създаде грижи. Не забравяйте, Уайлдър, че сънародниците на този муден и тромав човек са мели морските теснини с метлата на мачтите си.
Говорейки, капитанът се усмихваше накриво и в думите му се долавяше горчивина. За събеседника му обаче, изглежда, нямаше такива причини за пресилено ликуване при напомнянето за успеха на един чужд враг; той се задоволи да потвърди достоверността на този исторически факт с обикновено кимане на глава. Но дори това мълчаливо признание като че ли му причиняваше болка и в желанието си да се отърси напълно от неприятния спомен, продължи явно забързано:
— Вие пропуснахте двамата високи моряци, които така внимателно са се загледали в снаряжението на непознатия.
— Да, тия хора са от страна, към която ние с вас изпитваме известен интерес. Тези мошеници със своите номера са по-коварни и от морето. Сърцето не ги влече чак толкова към пиратството. Това е грубо прозвище, мистър Уайлдър, но се опасявам, че го заслужаваме. Ала тези негодници въпреки подлостта си все пак са запазили у себе си известно благоприличие.
— Гледат непознатия кораб така, сякаш има причина да не го допуснат да се приближи толкова много до нас.
— О, те се славят като пресметливи хора. Предполагам, че вече са забелязали четирите допълнителни оръдия, за които споменахте; защото зрението им неестествено се изостря, когато се касае за лични облаги. Но както виждате, и двамата са яки, мускулести юначаги и което е още по-добре, имат глави, които ги учат как да използват тези свои качества.
— Мислите ли, че им липсва смелост?
— Хм! Рисковано е да проверявам това в работа, при която са засегнати материалните им интереси. Не са кавгаджии на думи и рядко пренебрегват известни консервативни принципи, основаващи се според тях на някаква книга, която, опасявам се, ние с вас не изучаваме твърде задълбочено. Рядко се бият от обикновени рицарски подбуди, но ако им скимне да се бият, тия негодници са твърде умни, за да помислят „Делфин“ за църква, както го помисли вашият чернокож. Но ако според дълбокомъдрената си преценка сметнат за благоразумно да влязат в бой, запомнете думите ми: двете оръдия, които управляват, ще свършат по-добра работа от цялата останала батарея. А решат ли обратното, нищо чудно да ми предложат да пестя барута за някакво по-полезно начинание. Що се отнася до честта, пази боже! Тия нехранимайковци са твърде опитни в полемиката, за да си правят илюзии по отношение на честта в занаят като нашия. Но ние се разбъбрихме за дреболии, а е време да мислим за сериозни неща. Мистър Уайлдър, нека сега и нашият кораб да вдигне платната си.