— И съюзник не е в състояние да го трогне — каза Корсарят. — А сега да го подразним с drapeau blanc157.
Уайлдър се подчини мълчаливо. Флагът на Португалия бе смъкнат на палубата и във въздуха се развя бялото знаме на Франция. Но то едва заплющя на върха на мачтата и от палубата на непознатия кораб подобно на огромна птица, разперила криле, се вдигна широко лъскаво платно с хералдически знак, което разтвори гънките си на грациозни вълни на флагщока. В същия миг от носа се проточи ивица дим и свежият полъх на пасатите я понесе назад през такелажа, преди предизвикателният гърмеж на оръдието да стигне до ушите на екипажа на „Делфин“.
— На ви приятелство между народите! — забеляза сухо Корсарят. — Мълчи пред холандеца и пред браганската корона, ала кръвта му кипва, като види бяло знаме! Нека се полюбува на знамето, което толкова мрази, мистър Уайлдър; когато ни омръзне да го развяваме, ще измъкнем от сандъците си друго.
Обаче гледката на знамето, което Корсарят бе избрал да покаже, изглежда, подействува на съседния кораб така, както червеният плащ на сръчния тореадор върху разярения бик. На непознатия плавателен съд моментално се вдигнаха различни малки платна, от които нямаше особена полза, но с тях явно се целеше да се увеличи скоростта и всички въжета почувствуваха допълнително обтягане. С една дума, той приличаше на състезателен кон, който жокеят напразно шиба с камшика, когато вече е стигнал максимална скорост и всякакъв по-нататъшен подтик е така безсмислен, както и собственият му допълнителен напън. Въпреки всичко ползата от тези усилия беше малка. В това време двата кораба напрягаха до крайност плавателните си способности, но без никой от тях да получи някакво видимо предимство. Макар че „Делфин“ се славеше със своята бързоходност, всеки опитен наблюдател можеше да се убеди, че непознатият не му отстъпваше в това отношение. Пиратският кораб вече се накланяше под напора на вятъра, а пръските пред носа му отхвръква-ха все по-високо и по-надалеч; непознатият също усещаше всеки порив на вятъра и се движеше по вълните толкова стремително и грациозно, колкото и съперникът му.
— Този кораб цепи водата, както лястовичка пори въздуха — каза пиратският главатар на младежа, който все още стоеше до него и се мъчеше да скрие безпокойството си, което от минута на минута все повече растеше. — Слави ли се с бързоходността си?
— Лети по-бързо дори от дъждосвирец. Не ви ли се струва, че като хора, които пътуват за собствено удоволствие, сме се приближили прекалено много до него?
В погледа, който Корсарят хвърли към лицето на другаря си, се мярна нетърпеливо подозрение, но това изражение се смени с надменно-дръзка усмивка, когато отговори:
— Дори и да лети високо и бързо като орел, ще види, че и ние не падаме по-долу от него! Но защо не искате да се приближим на една миля от кралски кораб?
— Защото зная силата му и колко безнадеждно ще бъде едно сблъскване с толкова превъзхождащ ни противник — отговори Уайлдър твърдо. — Капитан Хайдегер, вие не можете да победите този кораб в бой; и ако не се възползвате веднага от разстоянието, което все още ни дели, не ще успеете да му се изплъзнете. Всъщност според мен е вече много късно да се опитвате да бягате.
— Сър, така мисли човек, който надценява силите на противника си, защото от лични преживелици и от слушане на много приказки е започнал да му приписва свръхчовешки качества. Мистър Уайлдър, смели и спокойни са ония, които открай време са свикнали да разчитат само на собствените си сили. Аз съм бивал и по-близо до такова знаме и, както виждате, все още съм цял и невредим.
— Чуйте! Това е барабан. Непознатият приготвя оръдията си. Корсарят се ослуша за миг и успя да долови познатия тътен, който призовава екипажа на военен кораб да заеме местата си. Той първо вдигна очи към платната си, после огледа критично всички и всичко, намиращо се под властта му, и спокойно отговори:
— Ще последваме примера му, мистър Уайлдър. Дайте команда.
Досега екипажът на „Делфин“ беше зает с необходимите приготовления за бой или следеше непознатия кораб. Тихият, но неспирен шум на гласове, какъвто дисциплината допуска, беше единственото указание за интереса, който проявяваха към тази гледка; но в същия миг, когато се чу първият удар на барабана, групичките се разпръснаха и всеки зае бързо съответния си пост. Раздвижването на екипажа трая само миг; след него се възцари оная напрегната тишина, която вече отбелязахме на тия страници при друг подобен случай. Междувременно офицерите извършиха бързи, но строги проверки за готовността на своите подчинени; боеприпасите, които се вадеха от складовете, показваха необикновено сериозна подготовка. Самият Корсар бе изчезнал, но скоро се появи отново на високия си наблюдателен пост, екипиран за явно наближаващия бой и зает както винаги с изучаване на способностите, силата и маневрите на своя настъпващ противник. Ала тия, които го познаваха най-добре, казваха, че той още не е решил окончателно дали да влезе в бой, и мнозина се взираха жадно в очите му, сякаш да проникнат в тайните му намерения. Той бе захвърлил настрана моряшката си фуражка и стоеше с руса коса, разпиляна по челото, което изглеждаше създадено да ражда далеч по-благородни мисли от тия, които очевидно поглъщаха живота му; в нозете му се търкаляше нещо като кожен шлем, украсен така, че да придава неестествена свирепост на лицето на носещия го. Когато си сложеше тази абордажна шапка, всички на кораба разбираха, че предстои сериозна битка; но все още не се забелязваше този безпогрешен признак за войнствените намерения на предводителя им.