Размяната стана моментално, защото никой тук не бе посмял досега да оспори заповед, изречена с такъв властен тон. След това Корсарят потъна в дълбоко, напрегнато размишление; после от лицето му изчезна всякаква сянка на тревога. В погледа му се четеше пълна, непоколебима увереност, когато добави:
— Уайлдър, сбогом! Оставям ви капитан на екипажа ми и господар на съдбата ми; уверен съм, че и едното, и другото поверявам в достойни ръце.
Без да дочака отговор, сякаш презираше безсмислената помпозност на празните уверения, той се спусна бързо в лодката, която в следващия миг се понесе смело към кралския кръстосвач. Краткото време между потеглянето на авантюристите и приближаването им до вражеския кораб беше изпълнено със силно и всепоглъщащо напрежение за всички, останали зад тях. Обаче най-заинтересуваният от тези събития човек не проявяваше ни най-малко безпокойството, което потискаше така силно съратниците му. Посрещнат с дължимите на мнимия му ранг почести, той се качи на борда на своя неприятел с такова самообладание и спокойствие, че хора, склонни да сметнат всичко това за напълно искрено, лесно биха се подлъгали и изтълкували държането му като проява на галантност и достойнство от страна на човек с високо звание и знатен произход. Почтеният ветеран, за когото командуваният от него кораб представляваше мизерна награда за дългата му и трудна служба, го посрещна радушно, като мъж и моряк. Веднага след размяната на обичайните поздрави той заведе госта си в своята каюта.
— Настанете се както ви е удобно, капитан Хауард — каза без много-много церемонии старият моряк, сядайки така непринудено, както бе поканил колегата си да последва неговия пример. — Джентълмен с вашите необикновени качества сигурно няма да иска да си губи времето в празни приказки, макар че сте толкова млад… твърде млад за високия пост, който добрата съдба ви е поверила!
— Напротив, уверявам ви, че започвам да се чувствувам много стар — отговори Корсарят, заставайки спокойно от другата страна на масата, за да може от време на време да поглежда малко недоволния си домакин в очите. — Представете си, сър, утре ще навърша двайсет и три години, ако оцелея през днешния ден!
— А аз ви давах повече, млади господине, но Лондон състарява човешкото лице така бързо, както и екваторът.
— Много правилно казвате, сър. От всички места за плаване да ме пази бог от Сейнт Джеймс160! Уверявам ви, Бигнъл, тази служба би изхабила дори човек с желязно здраве. Имаше моменти, когато искрено си мислех, че ще умра като нищожен, жалък простосмъртен — лейтенант!
— Болестта ви трябва да е била скоротечна туберкулоза! — промърмори старият моряк. — Но накрая са ви дали прекрасен кораб, капитан Хауард.
— Поносим, Бигнъл, но ужасно малък. Казах на баща си, че ако първият лорд на Адмиралтейството не обнови час по-скоро флотата ни, като построи по-удобни кораби, тя ще попадне в ръце на простаци. Не намирате ли, че клатенето на тия еднопалубни кораби е отвратително, Бигнъл?
— Когато човек сее клатил четиридесет и пет години, капитан Хауард — отвърна домакинът му, приглаждайки прошарените си коси по липса на друг начин да потисне раздразнението си, — все едно му е дали неговият кораб подскача с един фут повече или с един фут по-малко.
— Ах, това се казва философско спокойствие, но то не е твърде по вкуса ми. След сегашното ми плаване обаче сигурно ще получа повишение и тогава ще направя постъпки чрез влиятелни хора да ми дадат стражев кораб по Темза; нали знаете, Бигнъл, всичко днес става с връзки!
Честният стар моряк се помъчи да преглътне яда си и за да се представи достойно като гостоприемен домакин, побърза да промени темата.
— Надявам се, капитан Хауард — каза той, — че въпреки разните нови веяния флагът на стара Англия ще продължава да се развява над Адмиралтейството. Тази сутрин вие толкова дълго ни показвахте пряпореца на Людовик, че ако бяхте продължили още половин час, щяхме да се сбием.
— О, това беше ловка военна хитрост! Когато се върнем, непременно ще опиша най-подробно тази измама.
— Опишете я, опишете я, сър, за този подвиг може да получите благородническа титла.
— Но то ще бъде ужасно, Бигнъл! Моята майка, която е с благороднически произход, ще припадне само при мисълта за подобно нещо. Уверявам ви, никой в семейството ни не е падал толкова ниско, откакто тия благороднически звания станаха модни.
— Е, е, капитан Хауард, и двамата имаме късмет, че сте се отърсили толкова скоро от галското си настроение, защото още малко и щях да дам бордов залп. Кълна се, сър, само след пет минути оръдията на кораба ми щяха сами да започнат да стрелят!