— Наистина имаме късмет. Какво толкова интересно намирате (прозявка) в този скучен край на света, Бигнъл?
— Ех, сър, в бой с враговете на негово величество, в грижи за кораба ми и в компанията на моите офицери времето лети неусетно.
— Вашите офицери, а! Вярно, не може да минете без офицери на борда си, макар че според мен те са малко стари за вашия вкус. Ще ми позволите ли да хвърля око на списъка им?
Командирът на „Стрела“ изпълни тази молба, като подаде на тайния си враг боевото разписание на своя кораб, без дори да удостои с гордия си поглед човека, когото толкова презираше.
— Но в този списък са само „мъти“! Както виждам, все от Ярмът и Плимът, и Портсмът, и Ексмът. А Смитовците161 са толкова, че могат да изковат всичката железария на кораба. Ха, ето човек, който би се оказал полезен при потоп. Кой е този Хенри Арк162? Той, както виждам, се числи като ваш първи помощник.
— Младеж, комуто са нужни само няколко капки от вашата кръв, капитан Хауард, за да застане един ден начело на флотата на негово величество.
— Щом е толкова способен човек, ще бъдете ли така любезен, капитан Бигнъл, да го помолите да ни удостои с присъствието си? Аз винаги отделям на помощника си по половин час сутрин… ако е поносим.
— Горкото момче! Бог знае къде е сега. Този благороден младеж се зае по свой почин с една крайно опасна работа и аз като вас не зная дали е успял. Възраженията и дори молбите ми останаха напразни. Адмиралът имаше голяма нужда от способен агент, а добруването на нацията налагаше да се поеме риск; пък и, както ви е известно, хора с нисше потекло трябва да плават другаде, а не около Сейнт Джеймс, за да получат повишение; а този храбрец дължи името си, което ви се струва толкова странно, на един разбит кораб, на който бил намерен като дете.
— Обаче, както виждам, все още се числи в книгите ви като първи помощник?
— И се надявам, че ще си остане такъв, докато получи кораб според заслугите си. Боже мой, лошо ли ви е, капитан Хауард? Хей, юнга, донеси тук чаша грог.
— Благодаря ви, сър — отвърна Корсарят със спокойна усмивка, като отблъсна предложената му напитка, и кръвта обля отново лицето му с такава сила, че заплашваше да изскочи от обичайното си русло. — Това е просто заболяване, което съм наследил от майка си. В семейството го наричаме „слоновата кост на Де Вир“, доколкото можах да узная, по простата причина, че една от моите прабаби, когато била в деликатно положение, нали разбирате, много се уплашила от един слонски зъб. Казват, че при този припадък човек изглежда много красив.
— Прилича на такъв, който е по-добре да си стои в люлката, отколкото на кораб в буря. Но се радвам, че толкова бързо ви мина.
— В наше време, Бигнъл, човек често си мени лицето. Значи в края на краищата тоя мистър Арк не е някаква важна личност?
— Не знам какво наричате „важна личност“, сър, но ако според вас, капитан Хауард, беззаветната храброст, високите професионални качества и непреклонната вярност струват нещо, то Хенри Арк скоро ще командува фрегата.
— Възможно е, ако човек съумее да обоснове точно претенциите му — продължи Корсарят с такава блага усмивка и такъв мазен глас, че почти разпръсна лошото впечатление от превзетото си държане. — В писмо до Англия би могло да се подхвърли някоя и друга добра дума за този младеж, която ще му бъде от полза.
— О, боже, да можех да ви разкрия с каква задача е пратен! — възкликна разпалено добросърдечният стар моряк, забравил неприязнеността си така бързо и внезапно, както я бе почувствувал. — Обаче, ако се съди по способностите му, можете смело да кажете, че задачата му е почтена, рискована и се върши изключително за доброто на поданиците на негово величество. Впрочем само преди около един час мислех, че тя е завършила с пълен успех. Често ли вдигате горните си платна, капитан Хауард, когато по-тежките са прибрани на рейте? Според мен така стъкмен кораб прилича на човек, който е облякъл палтото си, а е забравил да обуе панталоните си.
— Вие намеквате за случая с гротбрамсела, който се развяваше, когато сте ме открили?
— Именно. Съзряхме мачтите ви с далекогледа, но после ви загубихме съвсем от очите си, ала и наблюдателят забеляза развяващото се платно. Меко казано, това беше странно и можеше да има неприятни последици за вас
162