— А според мен не бива да се поставя кораб на дрейф със задни четириъгълни платна — възрази Дик. — Вдигни му стакселите35, ако искаш, вреда няма да има; ала истински моряк, който си познава работата, няма да пусне вятъра между гротмачтата и подветрените ванти36. Но думите са като гръмотевица, която само трещи над главата ти, ала не удря, както често съм виждал; затуй нека поставим въпроса пред човек, който е бил по море и като нас познава поне малко живота и корабите там.
— Ако най-старият адмирал от флота на негово величество беше тук, щеше веднага да каже кой е прав и кой крив. И тъй, братя, ако между вас се намира човек, който е имал щастието да получи морско образование, нека се изкаже, за да не остане истината по този въпрос скрита като свайка37, пъхната между брасблок38 и рея.
— Ето тук има такъв човек — обяви Фид, протегна ръка, улови Сципион за яката и го измъкна безцеремонно в средата на кръга, образувал се около двамата спорещи. — Тъкмо човек, какъвто ви трябва. Той е извършил един рейс от Африка дотук повече от мен по простата причина, че е роден там. Е, отговори, Сцип, но така, като че крещиш, когато вятърът пречи да те чуват добре: с какви платна би поставил на дрейф кораб край брега на родината си, ако има опасност от безоблачен шквал?
— Аз няма постави на дрейф — каза чернокожият, — аз постави във фордевинд39.
— Добре, момче, но за да бъдеш готов за шквала, ще го притиснеш ли с грота, или ще отпуснеш юздите, за да препуска само с фок40?
— Всеки глупак знай това — отговори Сципион кисело, защото явно му бе омръзнало да го разпитват повече. — Как може кораб държи правилна посока с грот? Вий, мистър Дик, отговори сам на тоз въпрос.
— Господа — подхвана Найтингейл, оглеждайки се с вид на оскърбено достойнство, — кажете честно и откровено: редно ли е да се изкарва негър по такъв неприличен начин да изказва мнението си открито пред бял човек?
Този призив към предубежденията на насъбралите се бе посрещнат с всеобщ ропот. Сципион, който беше готов да подкрепи и щеше решително да подкрепи своето професионално мнение по своеобразния си начин срещу всякакъв противник, нямаше смелостта да противостои на това доказателство за всеобщо недоволство от присъствието му. Без да каже нито дума за защита или оправдание, той скръсти ръце и излезе от заведението с покорността и кротостта на човек, който толкова е привикнал на смирение, че никога не би възнегодувал. Фид обаче не можеше да се примири лесно с това бягство на чернокожия си другар, който така неочаквано го бе лишил от поддръжката си. Той запротестира гръмогласно срещу оттеглянето му; но виждайки, че всичко е напразно, натъпка устата си с няколко парчета тютюн за дъвчене и като ругаеше и същевременно продължаваше да гледа свирепо своя противник, последва африканеца, подхвърляйки, че „ако одерат кожата на тоя юначага, ще видят, че той е по-бял от противника си“.
Сега триумфът на боцмана беше пълен и той ни най-малко не скриваше радостта си.
— Господа — заговори той, обръщайки се самоуверено към наобиколилата го пъстра тълпа, — виждате, че истината е като кораб, който се приближава откъм вятъра с лисели41 от двете страни, оставяйки подире си прав килватер42 и нищо друго. Аз презирам самохвалството и не знам кой е тоя тип, дето офейка навреме, за да не стане за резил; ще кажа само, че от Бостън до Уест Индия няма да се намери човек, който да знае по-добре от мен как се управлява кораб или как се поставя на дрейф, стига да…
Дебелият глас на Найтингейл изведнъж замлъкна и очите му се впиха като омагьосани в острия поглед на непознатия в зелено, чието лице изпъкна внезапно сред по-грубите физиономии на тълпата.
— Навярно — продължи боцманът, преглъщайки думите си от смущение, че среща такъв пронизителен поглед, — навярно този джентълмен разбира нещо от море и може да реши спорния въпрос.