Началникът на вахтата, към когото бе отправена горната команда, я изпълни и след минута „Стрела“ също започна да се движи напред, но в обратна на „Делфин“ посока. Старецът беше във възторг от своето решение и изрази задоволството си с ликуващи възгласи и гръмогласен смях. Той беше толкова погълнат от току-що предприетия ход, че забрави въпроса, който го бе занимавал доскоро, и се сети да продължи разговора чак когато двата кораба, движейки се леко и неотклонно всеки по съответния си курс, се отдалечиха на значително разстояние един от друг.
— Нека отбележи това в корабния си дневник, мистър Арк — кипеше старият моряк, връщайки се на мястото, където Уайлдър продължаваше да стои през тази пауза. — Моят готвач не обича да готви жаби, но който опита веднъж майсторството му, вечно ще го търси след това. Ей богу, младежо, доста ще се препоти сега, ако вземе да ни гони. Но как попаднахте на неговия кораб? Вие не ми разказахте нищо за тази част от пътуването си.
— След последното ми писмо до вас, сър, аз претърпях корабокрушение.
— Какво! Нима най-сетне Дейви Джонс165 е пипнал този червен джентълмен?
— Нещастието се случи с кораб от Бристол, на който постъпих като един вид агент на пиратите… Но той продължава да се движи бавно и неотклонно на север!
— Оставете тоя млад перко да върви накъдето си иска; така ще му се отвори по-голям апетит за обеда. Значи ви е прибрал кралският кораб „Антилопа“. Аха, сега всичко ми е ясно. Дай на стар морски вълк курс и компас и той ще намери път до пристанище и в най-тъмна нощ. Но защо тоя мистър Хауард се преструваше, че не знае името ви, сър, когато го видя в списъка на офицерите ми?
— Така ли? Мислите ли, че не го знае? Може би…
— Не говорете повече, мой храбри приятелю, не говорете повече — прекъсна го внимателният му, но раздразнителен командир. — И аз съм имал такива несполуки, но ние стоим над тях, сър, високо над тях и над тяхната наглост. Който е спечелил чина си с честни усилия като вас и мен, няма защо да се срамува от това. Дявол да го вземе, младежо, веднъж цяла седмица храних един такъв келеш, а когато по-късно го срещнах по лондонските улици, извърна глава и взе да зяпа някаква църква отсреща така, че прост човек би помислил, че тоя хлапак знае за какво служи тая сграда! Но да не мислим повече за това, Хари; уверявам ви, и по-лоши неща са ми се случвали.
— Аз бях на кораба му под лъжливо име — с мъка вметна Уайлдър.
— Дори и дамите, които бяха с мен през време на корабокрушението, не ме познаваха под друго име.
— Е, това е било благоразумно! Пък и тоя млад негодник не се е преструвал на невеж от благовъзпитаност. О, здравейте, мистър Фид! Добре дошъл отново на „Стрела“.
— Аз вече си позволих сам да си кажа „добре дошъл“, ваша милост — отвърна Фид, който, изглежда, нарочно се мотаеше около двамата си началници, за да привлече вниманието им. — Солиден кораб е оня там и храбрец е капитанът му, и силен е екипажът му; но ако питате мен, заради доброто си име трябва да призная, че по ми допада да плавам с кораб, който може да покаже разрешителното си, когато му го поискат.
Руменината по бузите на Уайлдър ту се отдръпваше, ту пак бликваше като червен отблясък по вечерното небе, а очите му се въртяха във всички посоки, стараейки се обаче да не срещнат учудения поглед на стария му приятел.
— Не ми е съвсем ясно какво говори тоя момък, мистър Арк. Всеки офицер от кралската флота — от капитана до боцмана, тоест всеки благоразумен човек, когато е на море, винаги носи със себе си заповедта за назначаването си на тази длъжност, иначе може да се озове в неудобно положение: да го сметнат за пират.
— Тъкмо това исках да кажа и аз, сър, но ваша милост като образован и опитен човек умее да си служи по-добре с думите. Ние с Гвинея често сме си говорили по този въпрос, капитан Бигнъл, и неведнъж сериозно сме се замисляли. „Да речем — викам на чернокожия, — да речем, че се случи някой от корабите на негово величество да се натъкне на ей тоя тук и се счепкаме — думам, — какво ще правим ние с теб при такова положение?“ „Ами — каза чернокожият, — ще стоим до наши оръдия рамо до рамо с мастър Хари.“ Аз не възразих нищо, но, нека прощава мастър Хари, а и вие, ваша милост, си позволих да добавя, че според скромното ми мнение много по-добре е да ме убият на почтен кораб, отколкото на палубата на пиратски.
— Пиратски ли! — възкликна командирът му, като се облещи и зяпна.