— Ако разсъдъкът ми винаги е бил спокоен като сега, Уолтър, нямаше да става нужда друг да говори с теб вместо мен! Тогава щеше да се отнасяш с уважение към казаното от мен и гласът ми щеше да стига до ушите ти… Но защо мълчите? Една-единствена добра дума би могла да го спаси.
— Уайлдър, детето е уплашено от това изброяване на оръдия и изреждане на хора. Бои се от гнева на вашия богопомазан господар. Вървете си, сторете му място в лодката си и го предоставете на милостта на вашия началник.
— Не искам, не искам! — завика Родрик. — Аз няма да те оставя, не искам, не мога да те оставя. Какво друго имам на тоя свят освен теб?
— Да — продължи Корсарят, чието престорено спокойно изражение се смени с тъжна замисленост, — наистина ще бъде по-добре да замине с вас. Ето ви злато в изобилие, поверете го на грижите на онази достойна за възхищение жена, която вече бди над едно не по-малко безпомощно, макар и може би не толкова…
— … грешно същество! Изречи смело тази дума, Уолтър. Аз съм заслужил този епитет и не се боя да го чуя. Гледай — каза Родрик, като взе обемистата торбичка, подадена на Уайлдър, и я вдигна презрително над главата си, — аз мога да хвърля това, но връзката, която ме съединява с теб, няма никога да бъде прекъсната.
Говорейки, момчето се приближи до един отворен прозорец на каютата; чу се плясък във водата и едно съкровище, способно да осигури сносен живот, стана завинаги недосегаемо за хората. Помощник-капитанът на „Стрела“ се обърна бързо, за да възпре гнева на Корсаря; но не можа да долови по лицето на разбойническия главатар никакво друго чувство освен съжаление, което прозираше дори през равнодушната му усмивка.
— Родрик би могъл да стане честен касиер — каза той. — Но все още не е късно да го върна при приятелите му. Хвърлянето на златото не е непоправима загуба, но ако с момчето се случи някакво сериозно нещастие, вечно ще ме гризе съвестта.
— Тогава го задръжте при себе си — промърмори момчето, чиято пламенност като че бе угаснала. — Вървете, мистър Уайлдър, лодката ви чака, безполезно е да стоите повече тук.
— Боя се, че е така! — отвърна нашият авантюрист, който през целия досегашен разговор не бе преставал да следи с мъжествено съчувствие лицето на момчето. — Много се боя, че е така! Тъй като дойдох тук като пратеник на друг човек, капитан Хайдегер, ваш дълг е да отговорите на предложението ми.
Корсарят го хвана под ръка и го заведе на такова място, откъдето можеха да виждат добре наоколо. Като посочи нагоре мачтите си и обърна внимание на събеседника си на малкото количество вдигнати платна, той каза просто:
— Сър, вие сте моряк и по това трябва да съдите за намеренията ми. Аз няма да търся, но няма и да избягвам вашия прехвален кръстосвач.
XXX глава
… Докарай този
зъл демон… в обсега на
моя меч и ако се измъкне,
да му прости и Бог!
— Сигурно носите вест, че пиратът с благодарност ми се подчинява! — възкликна оптимистичният командир на „Стрела“, когато пратеникът му стъпи на палубата.
— Нищо друго не нося освен предизвикателство!
— А показахте ли му моето изложение? Предполагам, мистър Арк, че не сте забравили този важен документ?
— Нищо не забравих, воден от най-дълбока загриженост за неговата безопасност, капитан Бигнъл. Но въпреки всичко той отказва да приеме вашите условия.
— Може би си въобразява, сър, че някои от мачтите ни са в неизправност? Навярно се надява да се изплъзне, като увеличи платната на бързоходния си кораб?
— Прилича ли това на бягство? — попита Уайлдър, протягайки ръка към почти голите мачти и неподвижния корпус на техния съсед. Най-многото, което можах да постигна, е уверение, че той няма да нападне пръв.
— Какво великодушие, дявол да го вземе! Този младок заслужава похвала за предпазливост! Не иска да подложи размирната си пиратска банда под оръдията на английски военен кораб, понеже изпитва известно уважение към знамето на своя господар! Слушайте, мистър Арк, когато ни разпитват в Оулд Бейли166, ще трябва да споменем това обстоятелство. Наредете на хората да застанат при оръдията, сър, и завийте на друг галс, за да сложим веднъж завинаги край на тази щуротия, иначе току-виж, че пратил лодка да провери пълномощията ни.
— Капитан Бигнъл — каза Уайлдър, дръпвайки командира си още по-далеч, за да не могат подчинените му да го чуят, — мога да претендирам, че имам известни заслуги със службата си под вашето зорко око, тъй като винаги съм се подчинявал на заповедите ви. Ако с досегашната си работа съм спечелил правото да давам съвети на човек с вашия огромен опит, позволете ми да ви препоръчам да почакате малко.