— В университетите не учим морска тактика — отговори бързо непознатият, — но водейки се от малкото, което съм чул, трябва да призная, че аз определено съм за фордевинд.
Последната дума бе произнесена с ударение, което я поставяше под въпрос, освен ако говорещият не я използваше за игрословица43, още повече че след това захвърли парите за сметката си и веднага напусна полесражението, оставяйки го в спокойно владение на Найтингейл. След кратка пауза боцманът продължи разказа си, макар че от умора или по някаква друга причина гласът му забележимо бе станал по-неуверен отпреди и той преждевременно прекъсна историята си.
След като завърши разказа си и допи грога, той тръгна, клатушкайки се, към брега. Там скоро пристигна лодка да го прибере на кораба, който през всичкото това време добрият шивач Хоумспън не преставаше да наблюдава с подозрение.
Междувременно непознатият в зелено продължаваше разходката си по главната улица на града. Фид пък бе тръгнал по петите на объркания Сципион, като вървешком мърмореше и подхвърляше не твърде ласкави забележки за познанията и способностите на боцмана като моряк. Скоро той настигна негъра и изля яда си върху него, като го обсипа с ругатни, загдето го бе изоставил в спора, когато е просто и ясно като бял ден, че „оная шхуна ще се движи по-бързо, ако разчита на платната си, а не на вятъра“.
Непознатият вървеше по стъпките им, вероятно защото го забавляваха чудатостите, които забелязваше у тези странни приятели, или може би го подтикваше някаква особена негова прищявка. След като обърнаха гръб на морето, те се заизкачваха по един хълм; непознатият по-изостана от водачите си, докато най-сетне ги загуби от очи зад един завой на улицата, или по-право на пътя, защото бяха вече излезли дори от малките предградия на града. Ускорявайки крачка, адвокатът, както сам се бе нарекъл, отначало помисли, че е изпуснал двамата чудаци, но след няколко минути с радост видя, че са седнали под един стобор. Те похапваха от скромното съдържание на една торбичка, която белият носеше под мишница. Сега той великодушно делеше яденето с другаря си, кой-, то седеше близо до него, сякаш да покаже, че между тях отново цари предишното приятелство, но все пак малко назад — в знак на уважение към превъзходството на другия по цвета на кожата. Приближавайки се до мястото, непознатият забеляза:
— Както бързо опразвате торбичката си, момчета, третият ви другар май ще си легне без вечеря.
— Кой се обажда? — попита Дик, вдигайки очи от кокала, който глозгаше с такова настървение, с каквото би го гризало куче.
— Исках само да ви напомня, че имате още един сътрапезник — отвърна безцеремонно непознатият.
— Желаеш ли да хапнеш, братко? — попита морякът, подавайки торбичката с присъщата си моряшка щедрост, щом разбра, че се прави косвен намек за нейното съдържание.
— Пак погрешно ме разбрахте; на кея вие имахте още един другар.
— Да, да, той е там, долу, оглежда оня фар, който е сложен на много неподходящо място, освен ако не е предназначен да показва пътя на вашите волски впрягове и на търговците от континента; ето го там, господине, където виждате оная купчина камъни, която като че всеки миг ще рухне.
Непознатият погледна накъдето сочеше събеседникът му и съзря недалеч споменатия млад моряк, застанал в подножието на порутената кула, която се рушеше под бавното въздействие на времето. Като хвърли на моряците шепа дребни монети, той им пожела добър апетит и прекоси стобора с явното намерение също да разгледа развалините.
— Тоя момък не се скъпи за парите — каза Дик, прекъсвайки дъвченето, за да огледа по-добре непознатия, — но тъй като те няма да изникнат там, където ги пося, по-добре да ги прехвърлиш в моя джоб, Сцип. Този човек е щедър и безцеремонен, африканецо, но тези прависти получават парите си от дявола, та когато касата им започне да се изпразва, знаят, че скоро пак ще се напълни.
Да оставим негъра да събира парите, за да ги предаде, както се полага, на тоя, който, макар и да не му беше господар, все пак винаги с готовност упражняваше властта си като такъв, и да проследим чужденеца до порутената постройка. Самите развалини едва ли можеха да привлекат с нещо вниманието на човек, който, ако се съди по думите му, вероятно често бе имал възможност да разглежда много по-внушителни останки от минали времена отвъд Атлантика.
Това беше малка кръгла кула, която се крепеше на грубо издялани стълбове, съединени с арки, и навярно е била построена през младите години на страната като отбранително съоръжение, макар че е много по-вероятно да е била строеж с не така войнствено предназначение. Повече от половин век след описваното от нас време тази малка постройка, необикновена по форма, по степен на разрушение и по материалите, от които беше изградена, внезапно стана предмет на изследвания и разисквания от страна на тази много учена прослойка — американските любители на старини. Докато рицарите на изкуствата и на родните старини смело чупеха копията си около разпадащите се стени, по-малко начетените и ревностните наблюдаваха бойците със същото удивление, което биха проявили, гледайки как прочутият рицар от Ла Манча се нахвърля с копие върху другите вятърни мелници, така изкусно описани от безсмъртния Сервантес.
43
В английски език думата scudding освен „фордевинд“ (движение на кораб по вятъра) означава и „бързо, стремително движение“. Б.р.