— Аз съм дълбоко убедена, госпожо, че здравословният въздух на този красив остров ще подействува много благотворно на моята млада повереница, че дори ако не съществуваха други съображения, и малкото, което мога да направя, за да изпълня вашите желания, непременно ще бъде направено.
Уилис говореше с достойнство и може би с известна доза сдържаност, характерна за отношенията между богатата леля от знатен род и платената, зависима гувернантка на наследницата на нейния брат. Все пак държането й беше вежливо, а гласът й — мек и женствен като на нейната възпитаница.
— Значи, можем да смятаме, че победата е спечелена, както имаше навика да казва покойният ми съпруг контраадмиралът. Адмирал Де Лейси, моя мила мисис Уилис, още на млади години възприе една максима, от която се водеше през целия си живот, и чрез нейното спазване си извоюва до голяма степен своята служебна репутация: за да успееш, нужно е само да си твърдо решен да успееш — благородно и вдъхновяващо правило, което не можеше да не даде ония блестящи резултати, за които е излишно да споменавам, защото са известни на всички ни.
Уилис наведе глава в знак на съгласие с това мнение като потвърждение на славата на покойния адмирал, но не сметна за необходимо да отговори. За да не се занимава повече с този въпрос, тя се обърна към младата си възпитаница, но когато заговори, в гласа и държането й нямаше и следа от предишната сдържаност.
— Гъртруд, любима моя — каза тя, — надявам се, че ще ти бъде приятно да се върнеш на този очарователен остров, при този освежителен вятър.
— И при моята леля! — възкликна Гъртруд. — Дано да успея да убедя татко да продаде имотите си в Каролина и да дойде да живее през цялата година на север.
— Не е тъй лесно за богат земевладелец да се пресели, както си мислиш, чедо мое — възрази мисис Де Лейси. — Колкото и да желая да стане това, аз никога не бих насилвала брат си по този въпрос. Пък и ако семейството ни извърши някога каквато и да е нова промяна в живота си, според мен тя ще се състои в това, че чисто и просто ще се върнем завинаги в родния си край. Минал е повече от половин век, мисис Уилис, откакто Грейсъновци дойдоха в колониите поради недоволство от правителството в Англия. Моят прадядо, сър Евърард, се скарал с втория си син и поради тази свада дядо ми се преселил в провинция Каролина. Но тази разпра отдавна е забравена и често си мисля, че бих могла да се върна с брат ми в дома на нашите предци. Много ще зависи обаче от това, какво ще направим с нашето състояние отсам Атлантика.
След тези думи искрената и добронамерена, макар и може би малко самонадеяна дама погледна племенницата си, която не се и сещаше, че последната част от тази реч се отнася за нея. Както винаги, когато леля й удостояваше гувернантката с някакви семейни спомени, Гъртруд изви глава настрана, така че обърна към прохладния вечерен ветрец едната си буза, която пламтеше от здраве и може би мъничко от срам. Щом гласът на мисис Де Лейси заглъхна, девойката се обърна бързо към своите спътнички и посочи закотвения във външното пристанище красив кораб, чиито мачти стърчаха над покривите на къщите, и възкликна, зарадвана, че по този начин променя темата на разговора:
— Значи оная мрачна тъмница ще ни бъде дом за цял месец, мила мисис Уилис!
— Изглежда, времето ви се вижда толкова дълго, понеже не обичате морето — отвърна кротко гувернантката. — Но разстоянието оттук до Каролина често се изминава и по-бързо.
— Аз лично мога да свидетелствувам за това — обади се вдовицата на адмирала, която все не можеше да се отърси от цял низ мисли, които, веднъж събудени в главата й, я преследваха упорито и не можеха да бъдат насочени лесно в друго русло, — защото моят покоен високоуважаван и (уверена съм, че всички, които ме слушат, ще се съгласят с това) доблестен съпруг веднъж прекара цяла ескадра на своя повелител краля от единия до другия край на американските владения на негово величество за по-малко от споменатото от моята племенница време. Скоростта му може да е била по-голяма, понеже е преследвал враговете на своя крал и на родината си, но все пак това е доказателство, че такова пътуване е възможно да се извърши за не повече от един месец.
— А колко страшен е тоя Хенлоупън45 с пясъчните си плитчини и останки от разбити кораби, от една страна, и онова течение, което наричат Гълф46, от друга! — извика Гъртруд, потръпвайки от естествен ужас, който понякога прави боязливостта привлекателна, когато я прояви млада и красива особа. — Ако не беше Хенлоупън с неговите бури, плитчини и водовъртежи, щях да мисля само за удоволствието от срещата с баща си.