— Напълно сте права, Уилис. Моряците изтеглят кораба на буксир във външното пристанище и там ще го закрепят здраво с котвите до сутринта, докато дойде време да вдигнат платната му и да излязат в открито море. Това е често изпълнявана маневра, която адмиралът така добре ми обясняваше, че няма да ми е трудно да я ръководя лично, ако това подобаваше на мен като жена.
— Значи така ни се загатва, че не сме свършили всичките си приготовления. Колкото и прекрасно да ни се вижда това място, Гъртруд, ще трябва да го напуснем поне за няколко месеца.
— Да — продължи мисис Де Лейси, крачейки бавно по стъпките на гувернантката, която вече бе излязла изпод развалините, — цели флоти често са били влачени до мястото за закотвяне и привързвани там да чакат благоприятен вятър и прилив. Само жени като нас, свързани най-тясно с офицери, достигнали висок чин след дълга служба, познават опасностите на океана; и никои други не са способни да почувствуват истински цялото величие на тази благородна професия. Очарователна гледка е кораб, който пори вълните с хакборда си и гони следата си по безбрежните води като бърз кон, неотклонно препускащ напред с бясна скорост! 1
Отговорът на мисис Уилис този път не стигна до ушите на скритите подслушвачи. Гъртруд тръгна след спътничката си, но на известно разстояние от кулата се спря да хвърли прощален поглед към порутени: те стени. Дълбокото мълчание продължи повече от минута.
— В тая купчина камъни, Касандра — заговори тя на чернокожата девойка, която вървеше до нея, — има нещо такова, че ми се ще да не е просто мелница.
— Там има плъхове — отвърна лишената от въображение и простодушна негърка, — нима не чул какво казал мисис Уилис?
Гъртруд се обърна към своята прислужница, засмя се и я потупа по черната буза с пръсти, които изглеждаха като сняг на този тъмен фон, сякаш да я сгълчи, че иска да разруши приятната илюзия, която лелееше с такава наслада. После затича по надолнището подир леля си и гувернантката подобно на весела млада Аталанта49.
Двамата събрали се по странна случайност подслушвачи в кулата стояха на отвърстията и се взираха оттам, докато все още се виждаше развяващата се рокля на леката фигура; а когато тя изчезна, се обърнаха един към друг и се загледаха, като всеки от тях се мъчеше да разчете с очи изражението върху лицето на другаря си.
— Готов съм да заявя под клетва пред лорд-канцлера50 — възкликна внезапно адвокатът, — че това никога не е било мелница!
— Вие май изведнъж променихте мнението си!
— Кандидат съм за съдия и затова мога да бъда убеден само с доводи. Делото е поето от способен адвокат и аз осъзнах грешката си.
— Но тук има плъхове.
— Сухоземни плъхове или водни плъхове? — попита бързо другарят му, стрелвайки го с оня пронизителен поглед, с който живите му очи така умееха да внасят смут у събеседника.
— Според мен и едните, и другите — бе резкият отговор, — но по-скоро първите, защото юристите са твърде очернени от мълвата.
Адвокатът се разсмя; тази толкова дръзка нападка срещу учената му и високоуважавана професия, изглежда, ни най-малко не го обиди.
— Вие, хората на океана, сте така непринудено и забавно откровени — каза той, — че, кълна се в бога, просто сте неподражаеми. Аз съм искрен почитател на вашата професия и познавам донякъде нейната терминология. Може ли например да има по-прекрасна гледка от един горд кораб, който „пори вълните с хакборда си“ и гони следата си като препускащ кон?
— И оставя „кокала в устата си“ зад кърмата като маяк за идващите след него!
След това, сякаш им беше особено забавно да съживяват тези образни мисли на достойната адмиралска вдовица, прихнаха да се смеят така гръмогласно, че старите развалини закънтяха като в доброто някогашно време, когато вятърът е въртял перките им. Адвокатът пръв се овладя, докато младия моряк се отдаваше на веселие от все сърце и без никакви задръжки.
— Но това място е опасно за всички, само не и за вдовица на моряк — забеляза юристът, който престана да се смее така внезапно, както бе започнал. — Виж, по-младичката, на която мелниците не са по вкуса, е изключително прекрасно същество! Изглежда, че е племенница на специалистката по мореплаване.
Младият моряк на свой ред също престана да се смее, сякаш внезапно разбра, че е скандално неприлично да прави за присмех такава близка роднина на прелестното видение, което бе съзрял. Но каквито и да бяха тайните му мисли, той отговори само:
49
50