— Господи! Мистър Фид — извика чернокожият, — това мистър Хари, подава глава от прозорец там във фар и реве кат моряк в лодка с изваден чеп!
— Хайде, хайде, той може сам да се оправи с брамреята51 или с бомкливера52! Когато се разкрещи, тоя хлапак вади глас като френска тръба!
И за какъв дявол вика хората в тая скапана развалина? Във всеки случай, щом трябва да се оправя сам със своето корито, той си е виновен: тръгнал на бой, без да събере хората си с барабан или по някакъв друг начин.
Щом разбраха на какъв хал е приятелят им, Дик и негърът хукнаха към развалините и скоро се приближиха до тях толкова, че да могат да го чуват добре. Кратко и ясно, както морски офицер дава командите си, Уайлдър им заповяда да вдигнат стълбата. Когато най-после бе свободен, попита сериозно забелязали ли са в коя посока е изчезнал непознатият в зелено.
— Имаш предвид оня чешит с ботушите, дето преди малко се опитваше на пристана да напъха греблото си в чужд ключ?
— Същия.
— Той зави остро срещу вятъра, за да заобиколи ей оная плевня, а после мина на друг галс53 и се насочи на югоизток, в открито море, и мисля, че вдигна всичките си лисели, защото се движеше дяволски бързо.
— След мен! — извика Уайлдър и се втурна в показаната от Фид посока, без да слуша повече обясненията му.
Но търсенето се оказа напразно. Макар че дълго след залез слънце разпитваха навсякъде, никой не можа да им даде ни най-малки сведения какво е станало с непознатия в зелено. Някои го бяха видели и се учудили на необикновения му костюми дръзкия блуждаещ поглед, но по думите на всички той изчезнал от града така странно и загадъчно, както бе дошъл в него.
V глава
Я виж го, нахалника! Сега ще те науча!
Порядъчните граждани на Нюпорт си лягаха рано. Те се отличаваха с оная умереност и въздържаност, която и до ден-днешен е характерна за жителите на Нова Англия. В десет часа вратите на всички къщи в града вече бяха затворени за през нощта, а един час по-късно едва ли оставаше човек с отворени очи: всички бяха стояли достатъчно будни през деня — не само да бдят над своите интереси, но и да следят със съчувствие работите на ближните си.
Съдържателят на „Ръждивата котва“, както се наричаше кръчмата, където Фид и Найтингейл едва не стигнаха до бой, добросъвестно затвори вратите си точно в осем — един вид изкупление, с което се мъчеше, докато спеше, да изплати малките нравствени прегрешения, евентуално извършени през деня. И наистина трябва да се отбележи, че по правило тези, на които им е най-трудно да отстояват доброто си име чрез въздържание и умереност, в подходящия момент най-строго се придържат към своя отказ от всекидневните светски съблазни. Навремето мнозина се възмущаваха, че в къщата на адмиралската вдовица толкова често се вижда да светят лампи дълго след изисквания от обичая час за тяхното угасване. Имаше и някои други дребни неща, заради които тази добра дама също ставаше прицел на неодобрително шушукане между гостенките си. Тя не се отличаваше с някакво изключително трудолюбие, но принадлежеше към епископалната църква и в събота вечер винаги я виждаха да се занимава с ръкоделие. Впрочем по този начин добрата дама даваше израз на привързаността си към убеждението, че неделя вечер е истинската празнична вечер. Всъщност по този въпрос между нея и жената на главния градски свещеник се водеше нещо като мълчалива война. За щастие тя не беше съпроводена с някакви особено забележими прояви на враждебност. Жената на свещеника си отмъщаваше, като в неделя вечер носеше ръкоделието си в къщата на вдовицата и от време на време прекъсваше разговора, като в продължение на пет-шест минути работеше усърдно с иглата. Единствената предпазна мярка на мисис Де Лейси срещу тази зараза се състоеше в това, че през всичкото време прелистваше страниците на един молитвеник така, както човек си служи със светена вода, за да държи дявола на разстояние, което според църквата е най-сигурното средство за избавление на верующите54.
54
Пуританите са смятали, че празничният ден започва със залязването на слънцето в събота и завършва в същия час в неделя. Така че из цяла Нова Англия тогава, а до известна степен и сега неделя вечер се зачита повече като празник, отколкото като време за молитва, а съботната вечер се спазва по-строго. Б.а.