Както и да е, към десет часа вечерта в деня, когато започва нашият разказ, в град Нюпорт беше така тихо, като че в него нямаше жива душа. Нощни пазачи липсваха, защото в провинциите още не бе започнало да се шири открито разбойничеството. Затова, когато в този час Уайлдър и двамата му другари излязоха от убежището си и тръгнаха из пустите улици, по тях беше тъй тихо, като че там никога не бе стъпвал човешки крак. Не се виждаше никаква светлинка, не се чуваше ни най-малък звук, свидетелствуващ за човешки живот. Нашите авантюристи обаче явно знаеха добре къде отиват, защото, вместо да чукат на някого от сънливите ханджии и да молят за подслон, те вървяха неотклонно към брега; Уайлдър крачеше начело, след него идеше Фид, а Сципион, както винаги спокоен и покорен — най-отзад.
До самия бряг намериха няколко малки лодки, привързани към близкия пристан. Уайлдър даде на другарите си съответните напътствия и тръгна към едно удобно за качване място. След като почака нужното време, до брега приближиха носовете си едновременно две лодки, едната от които се управляваше от негъра, а другата — от Фид.
— Но какво е това? — запита Уайлдър. — Не е ли достатъчна една? Трябва да има някаква грешка.
— Няма никаква грешка — отвърна Дик, като спусна греблото си върху водата и прокара самодоволно пръсти през косата си. — Както няма грешка, когато слънцето грее в ясен ден и в тихо време. Гвинея е в лодката, която вие наехте, ала според мен сбъркахте в избора. Водейки се от правилото „по-добре късно, отколкото никога“, преди малко аз прегледах всички лодки и ако това не е най-здравият и най-бързоходният ял55 измежду тях, значи не разбирам нищо от тая работа. А ако енорийският свещеник беше тук, щеше да ви каже, че баща ми се славеше като майстор на лодки, да, и дори щеше да се закълне в това, разбира се, ако му платите добре.
— Приятелю — отговори Уайлдър ядосан, — някой ден ще ме накараш да те изгоня. Върни лодката там, където си я намерил, и я вържи както преди.
— Да ме изгоните ли! — повтори бавно Фид. — Но това значи да отрежете с един замах всичките си въжета, мастър56 Хари. Няма да ви бъде лесно на вас със Сципион Африкански, ако се разделим. Лошо ли ни беше, когато плавахме заедно?
— Вярно, не ни беше лошо, но дори двайсетгодишно приятелство може да се скъса понякога.
— Ще ме извините за израза, мастър Хари, но да пукна, ако повярвам на думите ви. Ето Гвинея, той е чисто и просто негър и значи не подхожда твърде за другар на бял човек; но, както знаете, от двайсет и четири години към свикнал да гледам черната му мутра, цветът й се е набил в очите ми и сега не ми се вижда по-лош от другите. А сред море в тъмна нощ разликата не се забелязва много. Вие още не сте ми омръзнали, мастър Хари, и не е дребна работа да се разделим току-така.
— Тогава откажи се от навика си да се разполагаш с чужда собственост.
— От нищо няма да се откажа. Никой не би могъл да твърди, че съм напущал палуба, докато на бимсите57 се крепи поне една дъска. И мога ли да се откажа, както се изразявате, от правата си? Има ли някаква особена причина да викате целия екипаж да гледа как наказвате един стар моряк? Вие дадохте на онзи калпав рибар, който никога не е бивал в по-дълбока вода от тая, в която би могъл да метне въдицата си, дадохте му, казвам, лъскава монета само за да използвате скифа58 му за малко през нощта или може би до известно време сутринта. А какво прави Дик? Той си казва сам, защото, дявол да го вземе, не е дърдорко да се митка из кораба и да се оплаква от началника си… та си казва: „Много е“ и се оглежда да намери между другите рибарски лодки такава, която да си струва парите. Пари могат да се изядат, а още по-добре е да се пропият, затуй не се хвърлят току-тъй зад борда като пепелта от готварската печка. Обзалагам се, че ако се поровим да разберем истината, ще излезе, че майките на собствениците на този ял и на оня скиф са братовчедки и че доларите ви ще отидат за тютюн и пиячка за цялото семейство, тъй че в края на краищата нищо лошо не сам направил.
Уайлдър махна нетърпеливо с ръка на другаря си да се подчини и тръгна бавно по брега, за да му даде време да изпълни нареждането му. Фид никога не оспорваше категорична и ясна заповед, макар че често си позволяваше да се бави в изпълнението на недостатъчно точните. Така че, без да се колебае, той върна обратно лодката; но въпреки че се подчини, все пак не пропусна да промърмори. Когато правдата бе възстановена, Уайлдър се качи на скифа и като видя, че другарите му са седнали до греблата, им заповяда да подкарат през пристанището, предупреждавайки ги при това да вдигат колкото е възможно по-малко шум.