— През нощта, когато ви закарах с лодка на разузнаване в Луисбърг — каза Фид, като пъхна лявата си ръка в пазвата, а с дясната натисна лекото гребло така силно, че скифът се плъзна бързо по водата, — през оная нощ вие овързахте не само греблата, но и езиците ни. Когато наистина се налага да се затъкнат устата на гребците, е, дума не бих обелил, ала аз съм от ония, дето смятат, че езиците са създадени да се говори с тях, така както морето е създадено да се живее от него, затуй обичам да водя разумен разговор в трезва компания. Хей, Сцип, Гвинейо, къде навираш скифа, дяволите да те вземат? Островът е насам, а ти караш към оная нищо и никаква църквица.
— Натискайте греблата — прекъсна го Уайлдър, — промъкнете се покрай оня кораб.
Те тъкмо минаваха край кораба, който бе изтеглен с въжета и закотвен извън пристанището; с него, както бе подслушвал скришом младият моряк, мисис Уилис и прекрасната Гъртруд възнамеряваха да потеглят на другата сутрин за далечната провинция Каролина. Докато скифът пропълзяваше покрай него, при мъждивата светлина на звездите Уайлдър оглеждаше кораба с опитно моряшко око. Нищо не убягна от вниманието му: нито корпусът, нито мачтите, нито въжетата; а когато се отдалечиха и всичко се сля в една тъмна, безформена маса, той наведе глава през борда на малката лодка и се замисли. Този път Фид не посмя да прекъсне размишленията му, защото смяташе, че те са свързани с професионалния му дълг, който за него беше нещо свято. Сципион по навик мълчеше. След като минаха така няколко минути, изведнъж Уайлдър се опомни и забеляза живо:
— Това е голям кораб, който трудно може да се настигне!
— Може и да е така — съгласи се охотно Фид. — Ако разпъне всичките си платна при попътен вятър, дори кралски кръстосвач бая ще се озори, докато се приближи достатъчно, за да хвърли на палубите му абордажните куки; ала закъса ли при насрещен вятър, наемам се да сгащя тоя перко от наветрената страна…
— Момчета — прекъсна го Уайлдър, — време е да чуете нещо за бъдещите ми планове. Повече от двайсет години вече работим заедно и, може да се каже, ядем от един и същ казан. Аз бях още малко дете, Фид, когато ти ме доведе при капитана на вашия кораб и не само ми спаси живота, но и ми помогна да стана офицер.
— Да, да, мастър Хари, малък на ръст бяхте тогава и не се нуждаехте от капитанска койка, достатъчен ви беше къс хамак.
— Аз съм ти много задължен, Фид, за тази благородна постъпка и за непоколебимата ти преданост оттогава.
— Е, да, аз много държах на вас, мастър Хари, и никога не изпущах куките си, макар че вие често се заканвахте да ме изгоните. Що се отнася до Гвинея, с вас този момък винаги има хубаво време, какъвто и вятър да духа, а виж, между нас двамата лесно се разразява шквал, както пролича от малкия спор за лодката…
— Стига по този въпрос — прекъсна го Уайлдър, явно силно развълнуван от горчивите спомени за далечното минало, които преминаха през главата му, — знаете, че само смъртта може да ни раздели, освен ако сега не решите сами да ме напуснете. Трябва да знаете, че аз съм се заловил с едно отчаяно начинание, което лесно може да завърши с гибел не само за самия мен, но и за всички, които са с мене. Не ми се иска да се разделям с вас, приятели, защото тази раздяла може да се окаже окончателна, но все пак трябва да сте наясно какви опасности ви очакват.
— Има ли да се върви още много по суша? — попита Фид без заобикалки.
— Не. Цялата работа, каквато и да е тя, ще се извърши само по вода.
— Тогава извадете корабните си книги и намерете място да нарисувате две кръстосани котви — знак, с който могат да се заменят всички букви на името „Ричард Фид“.
— Но може би, когато узнаеш…
— Не искам да зная нищо, мастър Хари. Колко пъти съм плавал с вас и сме разпечатвали плика със заповедта за местоназначението ни, та да не зная сега дълга си и спокойно да ви доверя старите си кости? Какво ще кажеш ти, Гвинея? Ще плаваш ли с нас? Или да те свалим веднага на брега, ей на оня нисък нос, и да те оставим да завързваш запознанство с мидите?
— Мен тук много добре — промърмори доволният от всичко негър.
— Да, да, Гвинея е като каботажен баркас: все се влачи в килватера ви, мастър Хари. А аз често се изпречвам пред клюза59 ви или се блъскам по един или друг начин в кърмата ви. Но така или иначе, както виждате, и двамата сме неразделни от вас и напълно доволни от условията на плаването. Затуй кажете ни сега какво трябва да правим и повече приказки са излишни.
59